Какво представлява инвестирането? Подбор на страхотни компании. Това ли е всичко, което ни е нужно, за да инвестираме? Горното твърдение е правилно, но непълно.
Подборът на качествени компании е задължителен, но е недостатъчен за успеха ни като инвеститори. Липсващият елемент е изпълнението или по какъв начин управляваме инвестициите си: колко компании да имаме в нашето портфолиото, как да разпределим инвестициите в тях, как да решим кога да купим и кога да продадем.
Добър анализатор, губещ инвеститор
На въпроса кое е по-важно: подборът на компаниите или управлението на позициите – много хора биха отговорили в полза на първото. Обаче практиката показва друго.
В книгата The Art of Execution авторът Lee Freeman Shor доказва точно обратното. Той е фонд мениджър базиран в Лондон и решава да изследва кое диференцира успешните от не толкова успешните и губещи инвеститори. За целта събира много голяма база данни: 1866 инвестиции, 30 874 сделки, базирани на тях, реализирани от 45 различни инвеститори по целия свят.
Накрая стига до много интересно заключение – качеството на идеите не е от толкова голямо значение, колкото начина, по който ги реализираме. Той открива следното: ако сме инвестирали в 10 компании, 7 от които са страхотни, а само 3 губещи – накрая пак може да сме губещи. И обратно: ако 3 от 10 компании са успешни, а 7 са провал – дългосрочно можем да постигнем висока възвръщаемост.
Vision without execution is hallucination.
Thomas Edison
Много от губещите и не толкова успешните инвеститори са много добри анализатори и подбират качествени бизнеси. Там, където се провалят, е управлението на портфолиото.
Изводите на автора съм ги изпитал на мой гръб: направил съм задълбочен анализ, инвестирал съм в печеливши бизнеси, а накрая постигам посредствена възвръщаемост, а в някой случаи дори и загуба. Защо се случва така?
Мислех, че да съм добър анализатор е достатъчно, а управлението на портфолиото ще стане от само себе си. Нали съм инвестирал в силни компании? Резултатите ми показаха, че съм в дълбока заблуда.
Какво означава Управление на портфолио
Да разбием на детайли какво означава Управление на портфолио:
- Колко компании да имаме в нашето портфолиото?
- Какъв процент да определим за всяка една компания?
- На колко транша да влезем, за да изградим позицията си?
- Какво да правим при голям спад на цената?
- Какво да правим при увеличение на цената?
Колко компании да имаме в нашето портфолио?
Why not buy more of your best idea rather than your 60th idea?
Bruce Berkowitz
В колко компании да инвестирам – 5,10,100? Диверсификацията е всеизвестно клише ако искаме да изградим печелившо портфолио. Обаче практиката показва друго. Много голяма част от фонд мениджърите не могат да бият S&P500. Интересното е, че тези мениджъри са инвестирали в голям брой компании, понякога над 100. Възможно ли е да анализираме в дълбочина и да следим 100 компании?
Ако нямаме екип от анализатори, това е напълно непостижимо. Големият брой фирми сваля критериите за качествен подбор. Ако искам да открия 100 добри бизнеса, трябва да занижа много критериите си, защото няма толкова добри компании. Без значение сектора.
Една от причините за провал при губещите мениджъри е свръх диверсификацията. При печелившите инвеститори се наблюдава точно обратното – те правят концентрирани инвестиции. Те държат в портфолиото си малко компании, понякога под 5, но като цяло не превишават 15-20 фирми.
По този начин познават компаниите в дълбочина. Когато разбираме бизнесите в детайли, можем да вземем много по-обосновани решения. Имаме много по-фин филтър и не правим компромиси, когато имаме портфолио от малко фирми. Изводът е – качество, а не количество!
Wide diversification, which necessarily includes investment in mediocre businesses, only guarantees ordinary results
Charlie Munger
В управлението на моите инвестиции използвам точно този метод. Моите инвестиции са концентрирани в малък брой компании и варират между 10-15. Това ми позволява да спазвам стриктен качествен контрол. Задължително условие е успешно да преминат през моя Инвестиционния Чек Лист, за да станат част от портфолито ми.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Колко процента да определим за всяка компания?
Какъв процент от наличната ни сума да отделим за инвестиция във всяка една компания? Отговорът на този въпрос е индиректно свързан с предходния. В колкото повече компании инвестираме, толкова по-малък процент ще можем да инвестираме във всяка една от тях.
Двата възможни отговора са: да разпределим капитала по равно между всички компании или да инвестираме различен процент според риск профила на отделните компании.
Инвестираме по равно: решили сме да изградим портфолио от 10 компании, което автоматично ни дава по 10 процента на фирма. За мен това не е добър вариант, защото по този начин ние казваме, че всичките 10 бизнеса са с еднакви рискови профили. Не говоря за добри или лоши бизнеси, а за различен профил. За да стане по-ясно, ще дам пример с две компании от моето портфолио: Equinox Gold и Osino Resources.
Equinox Gold е минна компания с много нисък рисков профил, защото произвежда по 700 000 унции злато на година при AISC* средно от 1200 щатски долара. Сметките показва, че тя има стабилни свободни парични потоци, тоест е печеливш бизнес. Equinox планират да увеличат годишния добив на злато на 1 милион унции, което в комбинация с растящата цена на златото, прави тази компания машина за пари. При цена на унция от 3000 долара, тя ще генерира огромни парични потоци. Базирано на горните твърдения Equinox e фирма с много добър асиметричен риск – нисък риск от загуба и потенциал цената на акцията да нарасне няколкократно. Затова тя е една от големите позиции в моето портфолио – над 10%.
Osino Resources e junior mining компания. Тя търси и разработва златни залежи в Намибия и не оперира работещи мини. Това означава, че тя има само разходи и никакви приходи. Намирането на една унция злато струва средно 25-35 долара; да се потвърди нейната икономическа целесъобразност е още 100-150 долара. Едно средно находище съдържа около 2 000 000 унции. Необходими са поне 200-300 милиона долара само за тези две стъпки – намиране на златото и доказване на икономическата целесъобразност на неговия добив . И още поне толкова, докато се стигне до работеща мина.
В развитието на една мина от намирането на първите потенциални унции до работещо производство компанията преминава през 9 стъпки. При всяка от тях фирмата има различен рисков профил: вероятност за достигане до производство и колко би нараснала цената на компанията при успех. Osino са на 5-тата стъпка – 10-25% вероятност да стигнат до работеща мина, при което цената би се покачила 5-10 пъти. Имайки шанс да стигнат до успех от 25% показва, че вероятността от неуспех е поне 75%.
От десет junior mining компании поне седем фалират. Но достигнат ли крайния етап, цената им отива до небето – не са редки историите за фирми, чиито акции се покачват десетки пъти.
Комбинацията високa вероятност от загуба и огромен потенциал за печалба прави Osino високо рискова инвестиция. За нея и като цяло за junior mining компании съм си поставил таван от 1,5-2% максимум.
Инвестиране на базата рисков профил. Примерите с Equinox и Osino са, за да илюстрират концепцията, а не да бъдат следвани едно към едно. Ако инвестирате в технологични компании, ще сложите голям процент в компания като Майкросфт.
Тя има завършен и изключително печеливш бизнес модел, което прави риска от пълна загуба на инвестицията минимален. В същото време цената на акция е много вероятно да се увеличи няколкократно.
Съответно, ако сте избрали вълнуваща старт ъп компания с иновативен продукт, то тя има много висок риск от неуспех, но стигне ли до края, инвестицията ще се отплати поне десетократно.
Да обобщя. Ако фирмата генерира стабилни парични потоци, то тя е ниско рискова. Риска да фалира и да загубим нашите парите е минимален. В същото време щом е печеливша, тя е зрял бизнес и потенциала за растеж е относително ограничен – може да се очаква през следващите 10 години цената на акция да се удвои или утрои.
При стартираща компания с много обещаващ продукт рискът от фалит е много висок, следователно и нашият риск от пълна загуба на направената инвестиция. За сметка на това потенциалът при успех е поне х10 на вложените пари.
Запознайте се добре с индустрията, в която инвестирате, за да знаете къде се намират по скалата риск/възвръщаемост избраните от вас компаниите. Изгответе си класация на подбраните фирми и за най-рисковите с х10 потенциал за растеж им отделете малък процент, а на най-ниско рисковите с х2-3 потенциал им отделете голям процент от вашето портфолио.
На колко транша да влезем, за да изградим позицията си
Избрали сме в колко компании да инвестираме и по колко процента на фирма да отделим. Сега идва моментът да преценим на колко транша ще изградим позицията си във всяка от тях.
Никога не влизаме на веднъж. По този начин заявяваме категорично, че пазарът от тук нататък ще върви само нагоре. Нещата не се случват така и реалността постоянно го доказва. Много често след покупка цената отива надолу, а понякога пада с над 10%.
Ако сме вложили всичко, няма как да купим още при спад на цената. А ако цената падне още, както не веднъж се случва? Оставаме с вързани ръце, защото сме изстреляли всичките си куршуми.
За да избегнем това, правим план как да изградим позицията си. Решили сме да инвестираме максимум 10 процента в Майкрософт. Не слагаме all in, а разделяме парите на 4 части от по 2.5 процента. Когато цената падне драстично (над 10%), което рано или късно ще стане, купуваме още. Ако цената падне още – пак купуваме. Разбира се продължаваме да инвестираме само ако сме сигурни, че бизнеса на Майкрософт няма проблеми, които да натискат цената надолу.
Ами ако цената отиде рязко нагоре, а ние сме влезли само с 2.5%, а не с всичките 10%? Така ще имаме пропуснати ползи! Не се безпокойте – това се случва рядко. В повечето случаи пазарът ще ви даде възможност да купите на по-ниска цена преди дългосрочно цената да се повиши. Запомнете – акциите не нарастват линейно нагоре.
Какво да правим при голям спад на цената
Под спад в цената нямам предвид движения от по 2,3–5%, които се случват в рамките на деня. Става въпрос за двуцифрени спадове в цената – 15-20% и повече. При малки изменения в цената има един начин да се реагира правилно – игнорираме ги.
При двуцифрен спад в цената имаме два възможни варианта: или да купим още, за да се възползваме от добрата цена или да продадем всичко. Вариант, при който седим и не правим нищо, не съществува. Конкретната ситуация диктува кой от двата варианта да изберем.
Когато инвестираме в дадена компания и цената падне драстично това означава две неща: избрали сме грешна компания или сме избрали грешен момент
За да избегнем първото, използваме нашия инвестиционен Чек Лист. Но второто е почти невъзможно да се избегне. За да го обърнем в наша полза, влизаме на части, никога на веднъж.
При голям спад на цената си задаваме следния въпрос: Бих ли инвестирал в тази компания днес, разбирайки информацията, с която разполагам? Ако отговорът е НЕ – продаваме всичко. Ако е ДА – купуваме още. При отговор МОЖЕ БИ – отново продаваме всичко.
Никога не трябва да приравняваме нашата инвестиция с цената на акцията в брокерската платформа. Цената е следствие от психологията на пазарните участници и реалния бизнес, който развива компанията. Ние, като акционери, сме собственици на бизнеса.
Много често компанията е успешна и печеливша, но нагласата на участниците е негативна. Получава се разлика между реалността (стойността) и възприятието за нея (цената). Точно това са най-добрите моменти за покупка – купуваме долар, а плащаме центове.
Има моменти, когато цената на компанията пада и в същото време нейният бизнес изпитва трудности. В такъв момент трябва да анализираме фирмата и да видим на какво се дължат проблемите, имат ли решение и колко време ще отнеме то. Връщаме се на въпроса: Бих ли инвестирал в тази компания днес, разбирайки информацията, с която разполагам?
Ключово за нашия успех е да разберем, че има разлика в нашата реакция при печалба и при загуба. Трябва винаги да помним следното:
Интензитета на емоцията при загуба от 100 долара е много по-голям от интензитета на емоцията при печалба от 100 долара.
Това заключение е базирано на изследванията на Даниъл Канеман. Той е провел различни експерименти и разбира, че страхът от загуба е дълбоко заложен в нас. Винаги трябва да си припомняме тази зависимост, когато цената започне да пада. Да не се парализираме от страха от загуба, а да направим хладнокръвен анализ и да вземем решение дали да купим или да продадем. Вариант да седим пасивно няма.
Какво да правим при увеличение на цената
Целта на инвестирането е да печелим пари, а това се случва, когато цената на нашите акции расте. Много често при малка печалба инвеститорите бързат да продадат. Това се дължи на дълбоко вкоренена в нас поведенческа заблуда.
При малка загуба седим пасивни, защото предпочитаме несигурния изход пред гарантираната загуба при продажба.
При малка печалба продаваме, защото предпочитаме сигурността на малката печалба пред несигурния изход.
Когато печелим следва да седим търпеливо. Периодично правим анализ как се развива бизнеса. Ако компанията има проблеми с бизнеса, но цената се покачва стремглаво, идва моментът да си зададем моя любим въпрос: Бих ли инвестирал в тази компания днес, разбирайки информацията, с която разполагам?
Когато имаме растяща цена на акциите и успешен бизнес, седим и чакаме търпеливо. Периодично може да продаваме малка част, примерно 10% от позицията, за да заключим част от печалбата, но в никакъв случай всичко.
Класация, базирана на рисковия профил на компаниите, ще ни послужи и тук, за да ни покаже какво да очакваме при растяща цена. При инвестиции във високо рискови компании като старт ъпи или junior mining stocks се целим в голяма възвръщаемост от поне 500-600%, за да се оправдае високият риск от фалит. Така запазваме риска асиметричен в наша полза. Компаниите с установен бизнес модел и свободни капитали имат малък риск от фалит. Потенциалният им растеж дългосрочно е в рамките на 200-300%.
И двата случая когато цената се е качила със 100-200%, продаваме малка част, за да заключим печалба, но оставяме по-голямата да върви нагоре. В един момент, когато стигне потенциалния си таргет (в единия случай х3, а в другия х5), продаваме всичко или поне 90% от позицията. Оставяме минимална част, ако считаме, че все още има някаква възможност за растеж.
В заключение на тази статия ще ви представя два алгоритъма за успешни инвестиции – какво да не правим и какво да правим. Много е важно да сме наясно какво да не правим. Правило, което важи не само в инвестициите.
It is remarkable how much long-term advantage people like us have gotten by trying to be consistently not stupid, instead of trying to be very intelligent.
Charlie Munger
Как перфектно да се прецакаме – навици за устойчив неуспех
- Инвестираме във всяка идея с привиден потенциал. Свръх диверсификацията е признак за невежество. Инвестираме в много фирми, но не знаем нищо за тях.
- Инвестираме малък процент във всяка идея. Дори да изберем точната компания, ако сме инвестирали малък процент в нея, успехът й няма сериозно да повлияя на абсолютния резултат.
- Винаги инвестираме all in, защото сме убедени, че пазара има само една посока и тя е нагоре.
- Продаваме на малка печалба. Това е като събиране на монети пред идващ влак.
- При голям спад в цената, седим парализирани от страх. Не правим анализ на ситуацията, за да решим дали да купим още или да продадем.
- Инвестиции в неликвидни акции. При желание да продадем няма да има друга страна по сделката. Ще трябва да чакаме, което означава, че когато се намери купувач цената ще бъде различна.
Как да реализираме успешно нашите идеи – навици за устойчив успех
- Инвестираме само в най-добрите идеи. След задълбочен анализ избираме малка група от страхотни бизнеси, които да включим в нашето портфолио.
- Размера на позицията има значение. За да сме печеливши, трябва да инвестираме достатъчно голям процент, който да ни направи дългосрочно печеливши. Но не толкова голям, че да ни направи дългосрочно губещи.
- Винаги инвестираме на части, защото сме наясно, че можем да разпознаем добрата компания, но не можем да предвидим точния тайминг.
- Оставяме печалбите да растат. Не обираме плодовете в средата на лятото, а чакаме есента. С инвестициите е същото.
- Когато цената пада, не седим парализирани и пасивни. Имаме два варианта: купуваме още или продаваме всичко.
- Инвестираме само в ликвидни компании. Възможността да излезем от позиция, когато решим, е ключова за нашия успех.
*AISC – All in sustaining costs – Колко ни струва да се добие една унция, запазвайки нивата на добив постоянни. Ако на година мината вади по 500 000 унции, всяка година трябва компанията да добавя нови находища или да разширява текущите. По този начин ще работи и за в бъдеще при тези нива на добив.
