weapon for mass destruction

Златото част 4: Банките – създатели на оръжия за масово поразяване

Добре дошли в четвърта част от серията Злато и Пари. В нея ще се запознаем с големите банки в САЩ. И по-конкретно ролята им в създаването на парите и манипулациите с деривати. Мега банките са едновременно причината и следствието от принципите, описани в предните части на серията. Който не се е запознал с тях, поставям линк към тях:

Част 1: Златото е пари, но парите не са злато

Част 2: Резервните пари или как да завладеем света

Част 3: Краля е мъртъв, да живее краля. Доларът се качва на трона

Търговските банки създават парите, а Мега банките стоят зад търговията с деривати. Ако първото звучи познато, то второто със сигурност е обвито в мистерия.

Парите са средство за размяна, мерна единица и пазител на стойност за участниците в икономиката. Ролята на дериватите е да хеджират (защитават) от различни рискове. Но и двете преднамерено се провалят в изпълнението на своите функции.

Провала не идва от само себе си. Банките са тези, които контролират парите и дериватите. Те създават нужното им количество пари и използват дериватите за манипулации на пазарите в тяхна изгода. Създаването на пари от въздуха и злоупотребата с деривати са есенцията на икономическите драми от последните 50 години. Те са в основата на последствията, за които споменах в края на предната част от серията.

Към тяхното детайлно разглеждане ще преминем в следващите части от поредицата. Сега нека продължим с изследването от къде идват парите.

Пирамиди, фараони и балъци за милиони…..трилиони…. квадрилиони

От къде идват парите? Ако сте прочели предните части знаете отговора: от Централните Банки. Верен отговор, но липсва един важен елемент, който е все по-актуален през последните десетелитеия.

След освобождаването на долара от златния стандарт и привързването му към петрола следват реформи в банковия и финансов сектор в САЩ. Американският президент Роналд Рейгън прави финансовите пазари силно дерегулирани и дава огромна власт на някои банки и хедж фондове.

Fractional reserve Banking and Money Multiplier

ФЕД продължава да регулира паричното предлагане, но голяма част от парите се „създават“ от търговските банки. По-конкретно – 92-96%. Магията се крие в Fractional Reserve Banking (Landing) или Банкиране с частичен резерв.

Неговото начало е поставено в Амстердам през 17 век. Търговците и предприемачите депозират злато, а институцията, която го съхранява, го дава на заем на трети лица. В един момент малка част от златото е налично, защото голяма част от него се използва за кредитиране. Вложителите печелят лихва от вложението си, а банката – от лихва по заетото злато. Тази практика се премества в новия финансов център на света – Лондон, където се доразвива, но все още не навлиза в широка употреба.

Това се случва през 20 век в САЩ, където ролята на банките става все по-значителна и те придобиват все по-голяма власт. Нека да разбием концепцията за Банкиране с частичен резерв и да преценим, доколко и за кого носи ползи.

Ако една банка е събрала 10 милиона долара депозити, какъв процент от тях мислите, че по закон е длъжна да има налични в трезора си? Отговора варира според Паричния Мултипликатор (Money Multiplier). В България по закон е 10*, тоест банката трябва да съхранява минимум (Reserve Requirment) 10% от депозираните пари – в случая това е 1 милион долара. Къде са осталите девет?

Те са отпуснати като заеми, от които банката печели лихва. Ако всички депозирали искат да изтеглят парите си, ще открият, че само 10% от тях са налични.

Принципа за Банкиране с Частичен резерв е в основата на съвременнта банкова система. Да го познаваме е задължително условие, ако искаме да разбираме по-добре силите, които движат икономиката. Затова ще дам още един пример, за да направя идеята още по-разбираема.

От всеки депозирани 100 долара банката може да даде като заем 90 долара ако Паричния Мултипликатор е 10. Търговската банка създава пари по този начин. Тези 90 долара са заети на някой, който ги изхарчва за обувки например. Обущарят на свой ред ги депозира в друга банка. Банката има 90 долара депозирани от обущаря и от тях тя може да даде 81 долара като заем. Заема ги друг човек, който си купува храна с тях. Магазинерът депозира в трета банка тези 81 долара. Тази банка от тях може да заеме 72,9 долара.

И така магията не спира. С първоначални 100 долара сме създали многократно повече. Оставям линк към калкулатор, чрез който можете да разиграете различни сценарии: Fractional Reserve Calculator

Чиста магия или явна измама, зависи от гледната точка.

Банките допускат, че техните вложители няма да изискат парите си скоро и едновремнно, тоест да изтеглят всичките пари и да оставят банката без капитали. Банките заемат голяма част от парите, които сме депозирали. Те печелят от лихвите върху тези заеми.

Паричният мултипликатор и изискваният минимален резерв варират в различните държави. Има разлика и между типа сметки – разплащателна или спестовна сметка. При разплащателната сметка резерва трябва е по-голям, защото тя се използва за оборотни средства и най-вероятно вложителите постоянно ще оперират с тези средства. При спестовната сметка е обратно. Нейната идея е да трупа дългосрочно лихва и парите по нея да не се теглят дълго време. Затова резервите, покриващи тези сметки, могат да са по-ниски.

Измамата идва от това, че в някои държави, без значение от типа сметка,  дори няма минимален изсикуем резерв. Някои от тези страни са: САЩ, Австралия, Канада. Линк от ФЕД за по-любознателните: Фед за нулевия изискуем резерв

Факта, че ФЕД освобождава щатските банкови институции от изискуем резерв, е ирония. Федералния Резерв нито е федерален, нито разполага с резерви.

В този формат схемата много прилича на една друга. Името Чарлз Понци веднага ми идва на ум. За тези, който не са запознати, ще разкажа с какво е известен. В началото на 20те години на миналия век той обеща на хората следното: ако депозират при него пари за 45 дена, ще получат 50% доходност, а ако го направят за 90 дена – 100% доходност.

Очевидно невъзможни обещания. Обаче Понци има работещо решение. На първите инвестирали той плаща с парите на включилите се след тях в неговата схема, на вторите – с тези на следващите и така пирамидата се разширява надолу. Принцип много добре познат на българите, живели през 90те години.

Всяко нещо, в зависимост от начина на употреба, може да донесе ползи или вреди. Същото важи и за Fractional Reserve Banking. Сегашният му вариант с 0 процента резерви е абсолютна измама. Използван мъдро този принцип на банкиране ще служи и на банките и на техните клиенти – и двете страни ще могат да печелят от събраните капитали.

Нека не забравяме, че банките печелят от парите, които са дали на заем. Ние, в ролята си на вложители, сме кредитори на банката и тя ни плаща лихва за това. Ако банката заключи всичките си пари и не ги заема, няма как да има приходи (изключвам таксите по различните услуги). Следователно тя няма да има мотив да ни плаща лихви по депозитите.

Затова и Full reserve Banking или Банкиране с пълен резерв също не е най-доброто решение. В този случаи банковите сметки се превръщат в депозитни касети и нищо повече.

При изискуем резерв от поне 30 процента според вида сметки (разплащателна или спестовна), рискът в системата ще намалее значително. Вложителите ще са сигурни, че имат достъп до парите си и, че те работят за тях. В същото време банката ще има свободата да оперира с клиентските капитали и да генерира приходи. В този случай, когато банката печели, печелят и вложителите.

Благодарение на нулевия резерв ситуацията е различна. Когато банката печели, печели само тя. Когато банката губи, вложителите губят, но не и тя.

Банките не обещават доходност като господин Понци, но вземат нашите пари с обещание, че са там и са винаги достъпни. В същото време законът им гарантира правото да не държат и един депозиран долар в резерв. Всичките клиентски пари отиват за спекулации и манипулации на пазарите.

Една от причините за финансовите кризи през последните 50 години е точно това – манипулациите и спекулациите извършвани от американските Мега банки. Как го постигат?

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Пирамида, на която биха завидяли от Хеопс до Понци

JP Morgan Chase, Citigroup, Goldman Sachs, UBS, Credit Suisse, BofA Securities са пример за Мега банки. Не става въпрос за големите retail/consumer банки като Allianz, Unicredit или Raiffeisen.

Първите къде официално, къде не, са инвестиционни банки и са част от shadow banking системата. Докато вторите са търговски банки, обслужващи физически лица и предприятия в контекста на кредити, депозити, транзакции, управление на капитали.

Това, което ни интересува е, че инвестиционните банки много активно участват на финансовите пазари, за разлика от ритейл банките. От пазарите, благодарение на различни дейности, те генерират печалби.

Има още една деликатна разлика между ритейл банките и инвестиционните банки. Тя е в степента на регулация. Първите са стриктно регулирани от Федерални и Щатски закони, докато вторите оперират в силно недефинирни територии. Надзора над тях е минимален или направо липсващ.

Не случайно дори в официалните медии ги назовават Shadow Banking System. Липсата на надзор, комбиниран с разрушителния потенциал на дериватите, превръща Мега банките в истинските властелини на икономиката и финансите.

За яснота на читателя Мега банки го използвам като синоним на инвестиционни банки. До края на статията ще сте разбрали защо.

Инвестиционните банки действат на всички световните пазари – дългови, капиталови, стокови и валутни; те участват в сливания, придобивания на компании от други сектори на икономиката; управляват капитали за корпорации и индивидуални клиенти; инвестират из целия свят и във всеки клас активи.

Обаче най-интригуваща е тяхната роля при търговията с деривати. Там се случват най-големите манипулации и спекулации.

Дериват е вид договор върху определен базов актив, било то финансов или материален. Договорът дава различни права и задължения на продавача и купувача в сделката. Става въпрос за цената на сделката, падежа, възможностите и ограниченията при транзакцията. Най-популярните деривати са форуърдни сделки, фючърси и опции. Те са базата на много авангардни финансови инструменти създадени от Мега банките.

Дериватите като замисъл са отличен хедж срещу различни рискове. Първоначално са създадени точно с тази идея. Например ако производител на пшеница иска да си гарантира определена цена на продажба в бъдеще, ще използва деривати (фючърси или опции върху пшеница). С годините дераватите от надежден инструмент за управление на риска стават най-мощното оръжие за спекулация.

В наши дни стойността на дериватите, тоест договорите върху съответните активи, надвишават многократно стойността на самите активи. Ще дам пример от пазарите на метали:

  • Среброто се търгува при съотношение 1 към 195. Тоест за всеки наличен тон сребро, на борсите се завъртат 195 тона сребро. Ако няколко процента от пазарните участници изискат физическа доставка на тяхното сребро, резервите на COMEX**, LBMA*** ще се изчерпат.
  • Златото се търгува при съотношение 1 към 75. Абсолютно същите принципи важат и за златото.
  • Никела се търгува при съотношение 1 към 82. Абсолютно същите принципи важат и за никела.

На COMEX и LBMA се търгува с обещания, а не с метали. Принципът е същият и при останалите пазари, използващи деривати. Независимо дали става въпрос за стокови, кредитни, валутни или капиталови пазари, няма пазар на който да не се използват деривати и те да не надвишават много кратно по стойност базовите активи.

Заветът на Другаря Понци не е забравен. Току що описах друга колосална пирамида, която обаче е легална, за разлика от схемата на Понци. Долната графика ще ви представи мащабите на дериватната пирамида. Графиката е изготвена с учтивото съдействие на Bank for International Settlements

Derivatives Pyramid

Вижте числото най-отгоре на графиката и се замислете за неговите мащаби: 1 440 000 000 000 000 или 1.44 квадрилиона долара. От тях са 15-20 % са прилежащи активи, всичко друго е (празни) обещания.

Умопомрачителното количество деривати спрямо реалните активи е бомба със закъснител.

Дериватите концентрират в себе си опустошителна мощ. Да се върнем на примера със среброто: имаме 195 пъти повече обещания, отколкото сребро. Погледнато от друга страна – за всеки реален килограм сребро има 195 виртуални килограма.

Един ден някой ще трябва да спази тези обещания – виртуалното сребро да се превърне в реално. Какво ще се случи, когато критична част от пазарните участници изискат обещаното?

Пазарен шок. Проблемът е, че няма да се афектира само един пазар. Тъй като световната икономика е невероятно комплексна с огромен брой участници, сътресение в част от системата ще афектира всички останали. И то по най-неочакван начин. Не се знае как точно ще се разпростанят вълните, но едно е ясно те ще бъдат разрушителни. 1 440 000 000 000 000 долара, не забравяйте!

През годините въпросните банки са създали какви ли не комплексни инструменти с екзотични имена. Тяхната полезност за пазара е спорна, макар че за техните инженери, банките е категорична.

Ще ви запозная с едно от тези творения на финансовото инженерство: MBS или Mortgage backed securities. Това е дериват върху ипотечни кредити. Консолидират се огромен брой ипотеки и на тяхна база се създава договор (дериват), които се търгуват между банките.

Рискът по кредитите се прехвърля между различни участници на пазара, като всеки получава премия за това. Чудесна идея, кошмарни последствия.

MBS имат главна роля при Финансовата криза през 2008 година. Рекордно ниските лихви (за периода 2002-2007 година) мотивират много хора да изтеглят ипотеки за покупка на жилища, без значение дали могат да си ги позволят. В резултат на това се натрупват много ненадеждни ипотечни заеми. Тези задължения, пакетирани в MBS, стават взривоопасна смес.

Токсичните кредите съставляват голяма част от тези пакети и в един момент нещата излизат от контрол. И големият БУМ не закъснява.

Вафли Криза****

Ще опиша накратко последната голяма рецесия от 2008 година. Тя прекрасно илюстрира опасността от прекомерната власт, концентрирана в Мега банките. Тя поставя под въпрос легитимността на ФЕД, банките и хедж фондовете. Повдига въпроси, чиито отговори са неудобни за системата и показват нейното истинско лице.

На 15 Септември 2008 година банкрутира една от Мега банките – Lehman Brothers. Те са едни от пионерите на (зло)упортебата с MBS. Липсата на контрол от страна на федералните и щатски институции позволява Lehman да натрупат незабелязано огромно количество токсични дългове (MBS). За любопитните ще отбележа, че това засега е най-големият банкрут в историята – изпаряват се 600 милиарда долара.

Разбира се не всички банки са в ситуацията на Лемън Брадърс. На 21 Септември 2008 година Goldman Sasch и Morgan Stanley променят легалния си статут – от инвестиционни банки стават обикновенни банки.

От дерегулирани институции стават силно регулирани. Хватката обаче е, че с регулациите идват и законовите превилегии. ФЕД официално може да ги спаси от банкрут, без това да е незаконно и да събуди излишни въпроси.

Въпросните банки са част от акционерите на ФЕД. Те се облагодетелстват от ниските лихви, използват MBS и други токсични инструменти и надуват балони на пазара с имоти и акции.

Ето го потока на парите: ФЕД дават заеми на Мега банките, Мега банките спекулират с тези капитали и създават неустойчиви балони, които в един момент се пукат. ФЕД идва да спасява банките, тоест налива още ликвидност.

ФЕД представлява всички Мега Банки в САЩ. Парите се движат от ФЕД към тях самите (в лицето на Мега банките), минавайки (понякога) през правителството, стоящо в средата. Тоест от десният към левият джоб и от левият към десният.

Мега банките са господарите на Wall Street. Нищо мащабно не се случва без тяхното участие. Тяхната власт се простира дълбоко в политиката. Мега банките и тяхното FIRE (finance, insurance, real estate) лоби за периода 1998 – 2009 е изхарчило 3,8 милиарда долара, за да промотира собствените си интереси във Вашингтон. За сравнение Енергийното лоби е изхарчило 2,6 милиарда, а Оръжейното 1.1 милиард за същия период. Думата лоби е политически коректното и легално позволеното название за корупция.

След 2008 година създаването на пари от въздуха преминава на още по-висока предавка. Следват няколко масивни транша, целящи да спасят икономиката и фалиращите банки и корпорации. Става въпрос за така наречените количествени улеснения. И така започва надуването на новия балон из всички възможни пазари, за който ще става на въпрос в следващата част на серията Злато и Пари.

Финални размисли

Серията за Златото и Парите може да ви остави впечатление, че аз съм против капитализма, банките и парите.

Точно обратното е – аз съм за капитализма, предприемачеството и парите със стойност. Но капитализъм в чистата си форма – без държавни интервенции, без протекции, без ценови мораториуми, без безкрайни количествени улеснения, без инфлация, която напудрено се нарича полезна. Капитализъм, където парите и успехът се печелят, а не се дават по роднинска, партийна или корпоративна линия.


The essential notion of a capitalist society … is voluntary cooperation, voluntary exchange. The essential notion of a socialist society is force.

Milton Friedman


В икономика, доминирана от Мега банките, до масите не стига нищо друго освен инфлация. Капиталите се разпределят от върхушката. Сега тя не е партийна, а корпоративна, но концепцията е същата. Един процент доминира над всички останали.

САЩ са превръща в планова икономика, където ресурсите се контролират от шепа хора, които са по-равни от другите. За останалите има Нетфликс и Тик Ток – допаминова стимулация, която да ги освободи от излишно мислене.

Мисленето, особено от вида критично мислене, е силно непрепоръчително за гражданина. Препоръчва се замяната му с имитационен продукт: конформистко мислене. Така никой няма да си помисли, да се замисли, да попита дали наистина живеем в капиталистическо общество с права и свободи.

Банките, предприемачеството и международната търговия са задължителни за прогреса на човешката цивилизация, но не и във формата, под който те днес съществуват. За съжаление, тези структури се използват за облагодетелстване на малък процент от хората на гърба на останалите. И ни казват, че това е капитализъм. Всъщност това е комунизъм/колективизъм в най-изтънченият си вид.

Облечен с костюм Бриони, носещ часовник Патек Филип, живеещ на 57ма улица в Манхатън. Говори за екология, 25368 видове малцинства (етнически, религиозни, сексуални), свобода на речта, капитализъм на заинтересованите.

В същото време защитава наднационални интереси, неговите лакеи заглушават всички неудобни мнения и спонсорира войни из целия свят. Просто сега не е секретар на комунистическата партия, а директор на банка, фонд мениджър или собственик на корпорация.

Мега банките са властелините на капитала. Безконтролното създаване на пари и манипулациите с деривати са проводниците на тяхната мощ.

Тези банки контролират капитали много по-големи от БВП на развити държави като Франция или Германия. Тази неизмерна власт носи със себе си последствия. Те афектират глобално върху всички сфери на живота и се простират много далече във времето.

В следващата част ще се запознаем с част от тези последствия.

* Изискуемият резерв според Наредба 21 на БНБ е 10 %

** COMEX – Commodity Exchage – най-голямата борса в света за търговия на деривати върху метали. На нея се търгува много голяма част от среброто и златото под формата на деривати (опции и фючърси) основно без физическа доставка.

*** LBMA – London Bullion Market Association Тяхната роля е да съблюдават и регулират пазарите на злато, сребро, платина и паладий. Акредитират кои рафинерии могат да доставят кюлчета за търговия на световните борси. Въвеждат стандарта Good Delivery Bar – размери, пропорции, тегло, чистота на всяко златно кюлче, което се допуска за търговия.

**** Вафли Криза – няма как да не отдам почит на невъзпят маркетингов великан, имащ смелостта да кръсти сладкарско изделие на икономическа рецесия. Ако ви е станало интересно, ето линк с още Топ имена на БГ вафли.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

2 comments

  1. Удивителен анализ респект. Надявам се повече хора да прочетат и осъзнаят нивото на манипулация.
    Всъщност в системата в коята живеем нормалният човек винаги е губещ и то по дефиниция.

    1. Благодаря за коментара. Живеем в интересни времена определено. Манипулацията е много голяма, няма спор в това. Човек е губещ само ако приеме, че е такъв. Дори целият този театър да изглежда вездесъщ и насочен директно срещу малкия човек той също му дава и възможности. Финансовите пазари са точно такава възможност, където всеки може да експлоатира описаните манипулации. Обаче при едно условие. Да бъде съзнателен и критично мислещ. Поздрави 🙂

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски