Едно от най-популярните женски имена в Куба е Йорданка. Причината за това е популярността на българската певица Йорданка Христова не само в България, но и в Куба. На снимката е Христова (в черно) в кубинското посолство в София, октомври 2025 г. Изображение чрез DiplomaticSpectrum.
Всъщност Христова притежава безспорно пазарно предимство: говори испански и репертоарът ѝ включва много песни, изпълнявани на този език. В началото на 70-те песните ѝ стигат до Куба и Фидел Кастро я кани на турне. Турнето е изключително успешно и името Йорданка става модерно в Куба.
Добре дошли в поредната статия за Южна Америка. Темата обаче не е за музикалните предпочитания на Кастро. Фокусът е друг – Куба на ръба на тектонична промяна и дали (и ако да, как) можем да се позиционираме предварително.
Кубинският режим се движи в лесно предвидима посока – на неизбежен и необратим разпад. Политически некоректната истина е, че всяка икономика, стъпила на централно планиране и премахване на частната собственост, е предопределена да се провали. Казано иначе, когато на върха на социалния и икономически строй стоят експлоататори и дегенерати, историята има предизвестен край. Както винаги, едно изображение струва повече от 1,000 думи.
Да бъда обективен: комунизмът създава едно устойчиво нещо, недоимък. Масите получават равенство, но равенство под формата на недоимък, рекламиран като справедливост. Да перифразирам, пролетариатът постига обещаното равенство, но не в благоденствие, а в мизерия.
Куба живее в тази реалност от шест десетилетия. Обаче последните няколко седмици донесоха интересни новини от Хавана.
Куба е на прага на фазов преход към отворена и пазарна икономика. Дебело да подчертая: успехът на този преход далеч не е гарантиран. Ако нещо е гарантирано, то е, че хаосът в страната ще властва през следващите тримесечия или дори години, преди да се появят признаци на нормализация. За повече контекст относно прехода от планова към пазарна икономика – историята на Източна Европа, Руската Федерация и Централна Азия през 90-те години.
Това, което има значение, е, че този преход предоставя епични възможности за приключенски настроените инвеститори. Както в Източна Европа, Руската Федерация и Централна Азия, така и в Куба ключовият каталист е приватизацията на държавните предприятия. Добрата новина е, че приватизацията в Куба вече не е хипотетичен сценарий.
На 18 юни Националната асамблея на Куба единодушно одобри мащабен пакет от реформи:
- Трансформира държавните предприятия в акционерни дружества, чиито акции могат да се придобиват от местни и чуждестранни лица и дружества (включително кубинци в чужбина);
- Отменя изискването чуждестранните инвеститори да партнират с държавна компания;
- Отваря търговията с горива, банковия сектор и телеком инфраструктурата за частен и чуждестранен капитал;
- Разрешава продажбата на държавна собственост и удължава правата на строеж до 99 години, а наемите до 50 години.
Одобрените реформи може да се окажат най-драматичната промяна в Куба от комунистическата революция през 1959 г. насам.
Да напомня, че случилото се е одобрение на мерки, а не тяхното прилагане. Нека не забравяме, че всяко прилагане на мерки започва с тяхното одобрение, но не всяко одобрение завършва с прилагането им.
И така, налице са няколко „известни неизвестни“, свързани с прилагането на приетите мерки:
График за прилагане на мерките не е публикуван. Държавните медии посочват, че пакетът засяга над 140 законови разпоредби и изисква около 32 нови инструмента, но не предоставят срокове.
Държавата най-вероятно ще запази контрол и/или собственост върху ключови предприятия. Очаквам правителството да приеме двусмислени дефиниции за „стратегически индустрии“ и „критични компании“, оставяйки най-ценните активи (мини за никел и кобалт, енергетика, военният конгломерат GAESA и медиите) отново под държавен контрол.
Физическият капацитет за прилагане на новите мерки е съмнителен. Да не забравяме, че всичко това се случва в икономика, изправена пред 20-часови спирания на тока и неспособна да внася гориво, храна и лекарства, и на фона на ежедневни протести. На практика прилагането на новите разпоредби опира до физически ограничения.
Риск „Наши хора“. Този риск е добре познат, защото не веднъж сме го виждали да се материализира в България от 1989 г. насам. При приватизацията (и не само) ние следвахме съветския алманах по „политкоректно“ разпределяне на блага и ресурси. В края на 90-те множество държавни дружества и техните активи бяха дискретно прехвърлени към „наши хора“, тоест верни кадри на БКП и КПСС. Подобен сценарий е много вероятен и за Куба.
Санкциите, наложени на Куба от страна на САЩ, са все още активни. Изпълнителната заповед от май 2026 г. все още позволява санкции срещу чуждестранни компании, които правят бизнес с Куба.
Тежестта на „Хелмс-Бъртън“. Дял III на „Хелмс-Бъртън“ (в пауза от 1996 до 2019 г.) излага всеки бизнес, който експлоатира (или „трафикира“ както е дефинирано в акта) конфискувана собственост по време и след революцията в Куба, на съдебен риск. Тоест предишните собственици могат да предявят искове за възстановяване на собствеността или за компенсация в пропорционален размер. Към момента има около 6,000 предявени иска на стойност близо 8 милиарда евро, които стоят висящи. Малкото частни компании, които работят в Куба, носят риск срещу тях да бъде повдигнат иск, ако преди революцията активите, които експлоатират, са били собственост на лице, различно от кубинската държава или нейни представители.
Отварянето на Куба е една стъпка по-близо до реалността, защото етапът на одобрение е завършен. Следващият етап обаче – прилагането на новите мерки – е мястото, където лежат множество неизвестни.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Мащабните реформи, и особено приватизацията, носят значителен икономически потенциал за Куба. Просто казано, през следващите години страната може отново да стане подходяща за инвестиции. В този ред на мисли, истински смелите инвеститори могат да обмислят кубинска експозиция сега, преди реформите да започнат да се материализират.
С какви варианти за кубинска експозиция разполагаме е темата на следващата точка.
Екзотични идеи за смели инвеститори
Ако търсим експозиция към Куба, имаме достъп до няколко публично търгувани компании. Освен акции има вариант и за покупка на кубински ДЦК. Обаче те са трудно достъпни за повечето инвеститори и единствената пътека минава през London Club.
Кубинският държавен дълг е история за друг път. Днес фокусът е върху публично търгуваните акции. Ето и списъка с възможности:
- CEIBA Investments (LSE: CBA)
- Melbana Energy (ASX: MAY)
- Antilles Gold (ASX: AAU)
- Sherritt International (TSX: S)
Изброените компании дават експозиция към кубински недвижими имоти, въглеводороди, злато, мед, кобалт и никел.
CEIBA Investments Limited (LSE: CBA; пазарна капитализация GBP 39.9 милиона)
CEIBA е АДСИЦ, което инвестира в кубински недвижими имоти. Компанията е инвестиционно дружество от затворен тип, регистрирано в Гърнзи, което инвестира в Куба от 1996 г. Компанията е листвана на Specialist Fund Segment на основния пазар на Лондонската фондова борса от октомври 2018 г. CEIBA се определя като най-големия чуждестранен собственик на търговски имоти на острова.
Портфейлът на компанията има два сегмента. Търговски площи с 49% дял в Inmobiliaria Monte Barreto S.A. Това е предприятие, което притежава Miramar Trade Center. Става дума за около 56,000 квадратни метра офис и търговски площи със смесено предназначение, със заетост около 97.5% и оценка от около $46 милиона към края на 2024 г.
Туристическият сегмент е 65% дял в HOMASI S.A., която на свой ред държи по 50% в Miramar S.A. и TosCuba S.A. Това дава на CEIBA икономически интерес в около 2,235 хотелски стаи в имоти, управлявани от Meliá: Meliá Habana, Meliá Las Américas, Meliá Varadero, Sol Palmeras във Варадеро и Meliá Trinidad Península, открит в началото на 2024 г. Посочените хотели имат приходи в евро и щатски долари, което изолира приходите на компанията от слабостта на кубинското песо.
CEIBA е фонд от затворен тип без мажоритарен собственик. В самото листвано дружество няма кубински държавен капитал, макар че всички активи на дружеството се държат в съвместни предприятия с кубински държавни субекти (хотелите се оперират от Meliá по договори за управление).
NAV на компанията е около $130 милиона ($0.94 на акция), докато акциите ѝ се търгуват при близо 29 пенса. Това е дискаунт от около 58% спрямо NAV. Двигателите на дискаунта са структурни: блокирани дивиденти, ескалиращи санкции и ограничен пул от инвеститори. CEIBA изрично предупреждава, че американски граждани (ФЛ и ЮЛ), които имат отношения с компанията било то като акционери или контрагенти, могат да бъдат подведени под отговорност. За справка, сайтът на OFAC.
CEIBA е най-чистият начин (в контекста на наличните опции) за експозиция към Куба, защото сред акционерите няма държавни субекти (да напомня, в листваното дружество). Това не значи, че идеята е безрискова. Туристическият сегмент е изложен на двоен риск, защото Meliá (хотелският оператор на CEIBA) намали значително кубинското си портфолио, плюс заетостта на хотелите е паднала до едноцифрени стойности. Отделно съдебният риск, свързан с „Хелмс-Бъртън“, е потенциална тежест за всеки имот в портфолиото, който има история, свързана с конфискация по време или след революцията.
Melbana Energy Limited (ASX: MAY; пазарна капитализация AUD$15.1 милиона)
Melbana е листвана в Австралия петролна компания с проекти в Австралия и Куба. Основният актив в Куба е договор (с анголската държавна петролна компания Sonangol) за подялба на продукцията от Блок 9, намиращ се на северното крайбрежие на Куба и в същия геоложки тренд като голямото петролно находище Варадеро. Melbana има 30% дял като оператор, а Sonangol държи останалите 70%.
Картата по-долу показва находището Варадеро и Блок 9.
Melbana има и активи извън Куба. Става въпрос за разрешителни за проучване на офшорни находища в Австралия и инсталации (все още на проектно ниво) за метанол и LNG, отново в Австралия. Компанията няма завършени проекти и все още не генерира парични потоци. Капиталовите инвестиции се финансират основно чрез нови емисии на акции.
Melbana не е в блестящо финансово здраве. За справка, следната таблица:
Съотношението Total Debt/Equity на компанията е приемливо при 31.8%, но кеш резервите са минимални – $4.4 милиона.
Очакваният CAPEX определено ще надхвърли тази сума. Емисия на дълг не е възможна, защото са налице всички съставки: кубинско JV, активи преди производство и нищожна ликвидност на предприятието. Още повече, че проектите на Melbana са предизвикателни в геоложки и инфраструктурен аспект. Никоя банка или фонд за облигации няма да купи дълг с подобен рисков профил, освен ако не носи доходност над 20%, което, от своя страна, е нереалистично. И така, единственият начин за финансиране на проектите на компанията остава емитирането на нови акции. За акционерите това ще рече следното: същата пица, нарязана на повече парчета.
Antilles Gold Limited (ASX: AAU; OTCQB: ANTMF; пазарна капитализация AUD$19.0 милиона)
Antilles Gold е австралийски junior миньор, чиито активи са част от 50:50 JV с кубинската държавна минна компания GeoMinera S.A. Слайдът по-долу показва проектите на компанията.
Компанията развива два проекта:
- Nueva Sabana (златно-медна мина в централна Куба) е първият проект, който е и най-близко до реализация.
- La Demajagua на Isla de la Juventud е флагманът. Това е открит рудник, проектиран да произвежда порядъка на 50,000 тона годишно златно-арсенопиритен концентрат (около 32 g/t злато).
Освен тях JV-то притежава медно-златната мина (също на ниво проект) El Pilar и две проучвателни концесии в медния пояс Сиера Маестра.
Таблицата по-долу показва прогнозните парични потоци за Nueva Sabana и La Demajagua:
Предвид пазарната капитализация от AUD$19 милиона компанията е екстремно евтина.
Освен рекордно ниските оценки, две неща ми правят впечатление в презентацията на AAU. Погледнете следващия слайд и умопомрачителния слоган: „Куба е отлична юрисдикция за минно дело“.
Освен това, AAU прилага 8% дисконтов фактор в NPV сметките. Изглежда, че „кубинската рискова премия“ е около 450 bps. Очевидно скромният дисконтов фактор е в унисон с положителния бизнес вайб в Куба.
Дисконтов фактор от 8% е абсурд за повечето минни проекти, дори в Tier 1 юрисдикции. Отвъд политическия риск и основната лихва на Фед, дисконтовите фактори отразяват геоложката и металургичната сложност на проекта и наличието на инфраструктура. А металургията в случая на AAU е наистина предизвикателна: арсенопиритните и антимоновите концентрати носят екологични и преработвателни усложнения, тоест по-висока цена добив за унция и по-високи капиталови разходи. Затова и дисконтов фактор между 12% и 15% отговаря на цялостния рисков профил на проектите. Въпреки това, дори при подобна ставка AAU е изключително евтина. Комбинираното NPV при 14% ставка е около USD 150 милиона, докато пазарната капитализация на AAU към днешна дата (23 Юли 2026 г.) е USD 13.3 милиона.
Ако разгледаме основните акционери, тези куриози започват да придобиват поне някакъв смисъл.
Освен GeoMinera SA, следващият по големина акционер е китайският гражданин Zhongyi Zhang със 17.99% дял. Сега лозунгът „Куба е прекрасно място за бизнес“ си идва на мястото. Въпреки това 8% дисконтов фактор си остава все така нелеп.
За съжаление приписването на нищожна рискова премия (а оттам и скромен дисконтов фактор) е болест, типична за junior минните компании. Ако се чудите какво имам предвид, просто отворете произволна презентация на junior компания, листвана на ASX или TSX. Най-вероятно ще откриете, че ръководството на фирмата отново разчита на заветните 8% без значение дали говорим за медна мина в Конго, мина за желязна руда в Австралия или цинкова мина в Северна Македония.
Обобщено, AAU е класически junior залог с кубински привкус. Компанията зависи едновременно от кубински държавен партньор и от китайски капитал и технологии, което ще рече комплексен рисков профил за западните инвеститори. И не на последно място – предприятието емитира акции като за последно, с други думи, разводняването е гарантирано.
Sherritt International (TSX: S; пазарна капитализация CAD$84.4 милиона)
Sherritt държи 50% от JV Moa (основен актив на JV-то е мината Moa за кобалт и никел) заедно с друг държавен миньор, General Nickel Company S.A. (GNC), плюс около една трета от енергийното предприятие Energas (то оперира газовите централи Boca de Jaruco и Варадеро, ключови за електропреносната мрежа в Куба).
Чудите се какво толкова интересно има в мина за кобалт, намираща се в Куба? Разгледайте разпределението на световните запаси.
Куба притежава най-големите кобалтови резерви в Западното полукълбо или, както бих се изразил, в геодомейна на Доктрината Монро. Всички останали водещи производители са в Източното полукълбо. Живеем във времена, в които сигурният достъп до енергия и материали е ключово конкурентно предимство. Накратко, кубинският кобалт е изключително важен за САЩ.
Но има и още. Никеловите резерви на Куба също не са за пренебрегване – Куба е на пето място в света по никелови резерви. А освен мините, Sherritt притежава и никел-кобалт рафинерия във Форт Саскачуан, Алберта. Тази рафинерия е единствената кобалтова и една от трите никелови рафинерии в Северна Америка.
Отделно Sherritt е предприятие, което генерира приходи и има сносен балансов отчет.
За илюстрация, Sherritt държи $124 милиона парични резерви срещу $324 милиона общ дълг.
Сега на лошите и по-малко лошите новини. Sherritt беше спряна от търговия за периода от 19 Май до 10 Юли. Ето хронология на събитията:
1 май 2026 г.: OFAC издават изпълнителна заповед, разширяваща обхвата на санкциите срещу Куба.
7 май 2026 г.: Sherritt започва да репатрира персонал от мините в Куба и иска от GNC да репатрира своя персонал от Канада. Фирмата заявява, че наличната суровина (кобалт и никел) за рафинерията ще стигне до около средата на юни.
15 май 2026 г.: Sherritt обявява, че ще упражни правата си на прекратяване по Акционерното споразумение за Moa и ще потърси ускорено произнасяне от Съда в Алберта, Канада. Целта е подялба на активите на географски принцип: Sherritt става едноличен собственик на канадската рафинерия, а GNC едноличен собственик на кубинските мини. В същия ден компанията пропусна срока за подаване на финансовите си отчети за Q1 2026.
19 май 2026 г.: Sherritt обръща курса и се отказва от прекратяване на споразумението за Moa и излизането от кубинските JV-та.
21 май 2026 г.: Канадските регулатори спират търговията с акцията заради пропуснатия отчет за Q1.
22 юни 2026 г.: Поради липса на достъп до никел и кобалт от мината Moa, вследствие на санкциите, Sherritt започва контролирано спиране на рафинерията в Саскачуан.
В края на Юни компанията публикува отчет за първото тримесечие на 2026 г. На 10 Юли нейните акции са отново достъпни за търговия.
Ситуацията на Sherritt е сложна, въпреки това стойността на активите на компанията е неоспорима. Въпросите са дали тази стойност ще бъде отключена и ако да, кога и как.
Един възможен сценарий е отписване на активите в Куба. Тоест тяхната счетоводна стойност да се дисконтира до нула, поне докато няма повече яснота около ситуацията. Активът, който ще продължи да носи приходи е рафинерията в Канада. В случая обаче има един оперативен проблем – Sherritt ще трябва спешно да намери заместител на feedstock-а от Moa. Алтернативите са три: първата е извличане и преработка на кобалт и никел от изхабени батерии за електрически автомобили; втората е доставка на суровина от Конго, Индонезия или Австралия; а третата е комбинация от другите две опции.
Друг възможен сценарий е продажбата на кубинските интереси на пазарни участници, за които санкциите не са ограничаващ фактор. Китайски и руски дружества са потенциални кандидати. При този сценарий Sherritt ще монетизира до някаква степен кубинските си активи и ще остане с рафинерията в Канада. Разбира се, проблемът с липсата на никел и кобалт остава.
От друга страна, ако одобрените от кубинското правителство мерки се превърнат в действителност, Sherritt ще избегне обезценката на кубинските активи или дори нуждата да ги продаде на китайски или руски компании. Всъщност, ако смяната на режима в Куба осезаемо напредне, компанията може да се окаже сред основните бенефициенти.
Но и този сценарий крие капан. Когато САЩ активираха „Хелмс-Бъртън“ през 2019 г., акциите на Sherritt паднаха от около C$10 до под C$1. Причината за този спад е, че мината Moa преди кубинската революция е била собственост на Freeport McMoran. Това ще рече, че има съдебен риск за Sherritt, защото Freeport може да заведе дело за Moa. Нека не забравяме, че днес Freeport е сред най-големите минни конгломерати и като такъв разполага с предостатъчно политически и финансов капитал да преследва интересите си. Накратко, съдебният риск не е за пренебрегване.
Финални размисли
CEIBA е най-чистият залог (доколкото може да има такъв в Куба), предвид липсата на кубински държавни субекти в списъка с акционери. От друга страна, компанията е изложена на рискове, произтичащи от „Хелмс-Бъртън“ акта. Melbana е класически кубински залог: JV с държавно предприятие, комплексни активи без ясен график за тяхната реализация и, разбира се, хронично разводняване на акциите. Мажоритарните акционери в Antilles са кубинска държавна минна компания и китайски гражданин. Познайте колко ги е грижа за миноритарните акционери. Прекрасен бонус е редовното, и за сметка на това мащабно, разводняване на акциите.
За любопитните на тема емитиране на акции предоставям следната графика.
Както виждате, Melbana и Antilles водят класацията по разводняване на акции. Особено темпото на нарастване на акциите на Antilles е потресаващо.
И все пак една от компаниите е най-малко зле. Става въпрос за Sherritt. Фирмата е изправена пред перфектната буря и въпреки това тя крие значителна стойност в отчета си, която чака да бъде отключена.
В заключение подчертавам, че написаното е единствено карта на публично търгуваните западни компании, които имат експозиция към Куба. Ако някое от имената е грабнало вашето внимание, направете собствено проучване и задължително поставяйте управлението на риска на първо място. И не забравяйте, че картата не е територията.
Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.
Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.]
Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.
