злато и пари

Златото част 1: Златото е пари, но парите не са злато

Империи се въздигат и срутват, компании стават лидери и после фалират, хора забогатяват и обедняват.

Икономическият цикъл на експанзия и свиване съпътства човека през цялата му история, но едно нещо остава непроменено през цялото това време.

Още в Талмуда еврейските мъдреци казват: дръж една трета в добитък, една трета в земя и една трета във въпросното нещо. В наши дни, особено в западния свят, отношението към него привидно се е променило, но на изток то си е запазило ролята на единствен инструмент, съхраняващ стойност във времето.


Gold Is Money, Everything Else Is Credit

JP Morgan


Става въпрос за златото. Антидота на фиатните пари, които са социален конструкт – хартийки с написани на тях числа, обозначаващи стойност, приети от всички за разменно средство. Последното е наложено от държавата като върховен суверен.

В тази си роля тя разполага с възможността да задължи населението да използва фиатните пари като платежно средство без значение, че те нямат реално покритие и представляват едно обещание. Те са конструкт, наложен на социума, да бъдат приети винаги, от всеки и навсякъде.

За да съществува и работи този механизъм, държавата разполага с лостове – налага концепцията за нейното право да бъде единствен емитиент на парите и гаранцията, че ще запази тази си роля. За да постигне първото, тя контролира медиите и образованието, а за второто тя разполага със силовите ведомства.

Темата е изключително обширна и изисква широк контекст за разбирането на описваните процеси. Ще опиша в серия от статии разликата между златото и парите и как стигнахме дотук – безпрецедентни дългове, негативни реални лихви, инфлация, изчезване на средната класа, балони на всички пазари.

В заключение ще споделя какви инвестиции могат да ни защитят и дори да ни дадат възможност за печалби. Във поредица от пет статии ще намерите отговори на следните въпроси:

Пари и злато – златото е пари, но парите не са злато:


Gold is the money of kings, silver is the money of gentlemen, barter is the money of peasants – but debt is the money of slaves.

Norman Franz


Започваме с два есенциални факта, необходими за по-добро разбиране на описаните в тази част механизми.

На английски език има две отделни думи за разплащателни единици: currency валута или фиатни/кредитни/декретни пари и money – злато или реални пари.

В името фиатни или декретни пари се крие тяхната същност. Фиат от латински означава държавен декрет, тоест тези пари се налагат от държавата, без значение тяхната монетарна стойност и полезност.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Парите и техните свойства

Какви свойства (трябва да) притежават парите?

  • Съхраняване на стойността – с времето запазват покупателната си способност, измерено в стоки и услуги, а не във фиатни пари. С фиксирано количество от тях можем да си купим същите продукти в продължение на десетилетия.
  • Измервател на стойност – служат като мярка на стойността на всички продукти и услуги в икономиката. Винаги, навсякъде и от всеки се приемат за разчетно средство – всеки един, от обущаря до собственика на завод, отчита дейността си чрез тях.
  • Конвертируемост или средство за размяна – възприемат се като универсално средство за размяна. Използват се при всички транзакции – от бакалина до инвестиционния банкер
  • Преносимост –  компактни и в малък обем концентрират висока стойност. В джоба си можем да носим пари, с които да изкараме един месец или да купим къща.
  • Делимост – могат да се разделят на по-малки единици без да губят стойност. 100 долара могат да се надребнят на 10 банкноти по 10 долара или на 100 по 1
  • Устойчивост – устояват и запазват целостта си при ежедневна употреба дълго време.

В наши дни първото свойство липсва напълно от характеристиките на парите в обръщение. Това е причината златото да бъде пари, а фиатните пари да не покриват критериите за пари. Ключът за разбирането, че златото съхранява стойност, а фиатните пари не, се изразява в следния цитат:


Money is trading tool that stores the economic energy that is your time and freedom, whereas currencies leak them away.

Mike Maloney


Парите съхраняващи стойност са градивната единица на богатството. Когато ние работим, влагаме време и енергия, за да създадем добавена стойност, за което получаваме възнаграждение. То е основата на нашето богатство, а истинското богатство се изразява във време и свобода.

В наши дни ние постоянно обедняваме. Спестяванията ни губят бавно и методично покупателната си способност, без значение колко усилия и време ни е коствало тяхното натрупване. Накрая това се трансформира в по-малко време и свобода за нас. Когато парите, в които съхраняваме възнаграждението за труда ни, съхраняват стойност, времето и свободата остават неизменни.

Парите като пазители на стойност

За да стане ясно, ще дам следния пример: през 1910 година един качествен мъжки костюм е струвал една унция злато, което и до днес не се е променило. Днес цената на един костюм Zegna започва от 1800 долара, приблизително колкото е една унция по спот цена. Въпросът е колко е струвал този костюм през 1910 година измерено в долари? Отговорът е 20 долара. Да визуализираме за по-добро разбиране:

1910 година 1 костюм 1 унция 20 долара

2022 година 1 костюм 1 унция 1800 долара

Както забелязваме, става въпрос за един и същи костюм, който продължава да струва една унция злато, но измерен в долари днес е 90 пъти по-скъп. Ключа е да се разбере, че не костюмът е станал много по-скъп, нито е станал 90 пъти по-хубав, а доларите са загубили огромна част от стойността си. В същото време златото е съхранило покупателната си способност.

Същият принцип важи за всичко, което купуваме и потребяваме. Апартамент от 90 квадрата си остава 90 квадрата и след 100 години и това, че цената му спрямо днешния ден е по 10 не променя този факт. Когато измерим не в евро на квадрат, а в квадратен метър на евро – колко квадратни метра ще получа срещу 1000 евро – ще ни стане ясен принципа.

Ако приложим тази инверсия към всичко: акции, имоти, злато, потребителски стоки, много очевидно ще се прояви колосалната обезценка на парите. Първите запазват физическите си параметри – един домат е винаги един домат, един квадратен метър площ не става 2 квадратни метра и за един костюм е нужно същото количество плат.

Една стъпка по далече погледнато, освен че не изменят физическите си параметри, стоките и услугите не увеличават и полезността си. Домата винаги ще съдържа същото количество калории, квадратния метър ще побере същото количество мебели, костюма пак ще облече само един човек. Единственото, което се е променило е тяхната цена измерена във фиатни пари.

Важно уточнение: в примерите от горния параграф съм подбрал стоки, които не се влияят от технологичния прогрес. Те запазват свойствата и полезността си, без значение дали караме летящи коли или сме в епохата на Форд Т. Избрал съм нарочно тях, за да опиша ясно концепцията, че парите се обезценяват, а не стоките поскъпват.

Същите изводи могат да се приложат и към съвременните технологии, но за да стане ясна моята теза, ще изисква много по-обемно изложение. Причината е, че техните свойства и полезност експоненциално нарастват – за пример смартфоните и компютрите. Методите им за производство еволюират и стават все по-ефективни. Вследствие на това ще има повече взаимовръзки за описване, които биха сменили насоката на статията и биха я направили много дълга.

Цената на парите

Каква е цената на парите? Не става въпрос за лихвата, която също се възприема за тяхната цена. Става въпрос за това колко струва да се появи на бял свят един долар/паунд/евро и една унция злато/сребро.

Благодарение на учтивото съдействие на ФЕД, публикувам извадка от техния бюджет за 2021 година, където се вижда колко струва производството на всяка доларова банкнота:

DenominationPrinting costs
1$ и 2$6.2 cents per note
5$10.8 cents per note
10$10.8 cents per note
20$11.2 cents per note
50$11.0 cents per note
100$14.0 cents per note

Линк за проявяващите интерес за по темата: ФЕД бюджет 2021

Описаните цени са за банкнота напечатана на хартия. Трябва да отчетем, че над 95 процента от парите са електронни, тоест битове информация, съхранявана на компютри. И тук идва въпросът колко струва един електронно генериран долар?

Не успях да намеря информация за това, но със сигурност е многократно по-ниска от цената за производство на банкноти. За разлика от физическите пари, за печатането на които са необходими много стъпки, електронните пари не се нуждаят от технологично време при създаването им.

Сега да видим колко струва добива на една унция. Спецификата на минната индустрия е, че когато започнем добива, ние стартираме изчерпването на находището. Ако искаме да останем в бизнеса, трябва да разширяваме текущите находища и/или да откриваме нови.

Затова в пълната цена, колко струва една унция, се включват разходите за експанзия и намиране на нови находища, достатъчни да поддържат текущите нива на добив. В индустрията тази цена се нарича All In Sustaining Costs или накратко AISC.

За 2021 трето тримесечие AISC е 1123 щатски долара. Откриването на една унция, която е с потенциал някога да бъде добита, струва 25-35 щатски долара. За да се потвърди икономическата целесъобразност, тоест  дали разхода ни да я изкараме от земята ще е по-нисък от пазарната цена на златото, струва 100-150 долара. Днешната (01 Февруари 2022) спот цена на златото е 1803 щатски долара. Времето за създаване на работеща мина, от откритието на първите унции под земята до добиването на първото златно кюлче, може да отнеме над 10 години.

След като знаем колко струва производството и колко време отнема създаването на един долар и на една унция злато, можем да ги съпоставим. Очевидно е, че производството на фиатните пари изисква минимално време, пари и усилия. Добива на унция злато е диаметрално противоположен – отнема много години, вложението на много средства и наемането на висококвалифицирани кадри.

При декретните пари волята и желанието на централните банкери са необходими и достатъчни за създаването на още пари, тоест с няколко траквания по клавиатурата имаме нова парична маса в обръщение. Усилията се изчерпват със следното: няколко клика и няколко вата електро енергия за генериране на битовете информация, които накрая ще назовем пари.

Златото, парите и доверието

В заключение на първата статия от серията искам да поставя ясна граница между истинските пари и фиатните пари.

Без значение дали говорим за злато, крипто валути или хартиени пари. Истинските пари са базирани на вложени време, усилия и ресурси. Знанието, колко много е необходимо да се добие една унция злато, вдъхва доверие. Обратно, при декретните пари почти нищо не е нужно за тяхното създаване, освен желанието на централните банкери. Те са продиктувани от нездрави мотиви, водещи винаги до едно и също – гарантирана обезценка на парите и гарантирано обедняване на населението.

Когато сме наясно с този факт, няма как да им се доверим. Времето, усилията и ресурсите са нужния proof of work за истинските пари, защото те градят така необходимото доверие в парите, в хората и в системата като цяло. Когато имаме доверие в паричната система, ние сме сигурни в нашето настояще и бъдеще.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски