Каквото чуем в тишината, не може да бъде чуто никъде другаде. Тя е пазителят на всички тайни за съществуващото. А то е безспирен поток без начало и край. Единствено тишината е способна да ни свърже с него.
The quitter you are, the more you hear.
Rumi
Тишината е могъщество. Тя е мястото, където се срещаме с нас самите. Без драмата на заобикалящия ни свят. Без да бъдем герои в нечии сценарии и най-вече без да имаме потребност от това. Просто сме сами със себе си.
В този миг осъзнаваме кои сме – ние сме вездесъщи и могъщи. Истинското могъщество означава поемане на отговорност. Отговорност за нашето битие. Без оправдания. До това осъзнаване се стига само когато сме сами и слушаме. Слушаме тишината.
Тишината е власт. Винаги човекът, който е in charge задава въпросите и после седи тих в очакване на отговора. Езикът го е компресирал по най-хитрия начин – asking, става as king. Кралете задават въпроси, а придворните отговарят.
Този, който е способен да седи тихо без да има нужда да вербализира мислите си, той има власт – първо върху себе си, а после и върху другите. Който говори малко, казва повече. Който говори много, нищо не казва. Той няма власт върху себе си, а какво остава върху околоните.
Тишината е мъдрост. В момент на вътрепребиваване се свързваме със себе си и черпим от истинската мъдрост. Тази, която е вследствие от най-съкровените ни преживявания. Тя не произхожда от външния свят, където всеки налага дефинициите си за всичко.
Тишината е най-подцененото състояние на духа. Всеки търси шума и драмата. А там намира всичко друго, но не и себе си.
Само когато притихнем ще отворим всичките си сетива. Така ще стъпим на пътеката, която води към нас самите. Ще осъзнаем себе си и ще бъдем. Слушайте тишината!