В първата част от поредицата за златото и парите разгледахме каква е разликата между златото и парите, какви са техните свойства и каква е цената на тяхното създаване.
Идва ред да разгледаме историята на империите, доминирали през последните 1000 години в контекста на резервните валути. Ще обхванем голямата картина – връзката между банките, резервните валути и империите.
Статията ще бъде структурирана на три сегмента:
- Национални банки – те определят националната парична политика и създават националните валути;
- Империи и резервни валути – резервните валути и световните империи са тясно свързани. Първите са инструмента на вторите за контрол над новите колонии;
- Военна и икономическа експанзия – военната експанзия е грубата сила, която печели новите земи. Невидимата сила, която осигурява контрола над новите територии е икономическата експанзия.
Възникване на Националните банки
Международна търговия и свободни пазари са съществували още в античността. Но във вида, в който ги познаваме днес, те се зараждат през последните 1000 години. За да има търговия и пазари на глобално ниво, са нужни две предпоставки: пари и банки.
През 13 век в Италия се въвеждат арабските числа, двойното счетоводство и менителниците. Преди тяхното възникване търговските операции са много тромави и често пълни с пропуски. Тези три нововъведения значително подобряват търговията, което води до формиране на едри търговски фирми.
В следствие на това назрява нуждата от институция, която да им съдейства в управлението на капиталите и сделките помежду им. Създават се първите банки, които прехвърлят стоки и средства, дават кредити и приемат депозити. Tе придобиват все по-голямо влияние, в резултат на което се появяват първите международни банки.
Тяхната роля в политиката и икономиката става все по-осезаема. Италианските банки дават заеми на много от кралските дворове в Европа, а генуезката банка Banco De San Giorgio финансира първите пътувания на Колумб до Америка.
Великите географски открития вкарват в Европа нови стоки и огромни количества злато и сребро. В следствие на това международната търговия се превръща в глобална и става определящ фактор за икономиката на континента.
Търговските банки и предприятията, занимаващи се с внос и износ, не могат сами да се справят с новите предизвикателства. Търговските операции стават все по-сложни и мащабни. Това често носи голям риск за икономиката на държавите, участващи в сделките. Заражда се нуждата от участник в икономиката, който да управлява тези рискове. Така се ражда идеята за Националната банка.
Генуа, Флоренция и Венеция доминират над международната търговия през 12-15 век. Те концентрират огромни богатства и власт, което им позволява да влияят на икономиката и финансите в Европа. През 15 век Венеция се превръща в център на банковото дело и там възниква концепцията за национална банка, но развитието й до такава, каквато я познаваме днес, се случва на север – в Холандия и Англия.
Възходът на холандската корпорация VOC* превръща Амстердам в световен икономически център. Това е една от предпоставките за създаването на Amsterdamsche Wisselbank – според някои автори първата Национална банка.
В началото тя не емитира национална валута, но издава собствени монети изцяло отляти от злато и сребро. По този начин гарантира на вложителите и кредиторите, че стойността на техните пари ще се запази. Чрез своята стабилната валута, Амстердамската банка прави възможен и обмена на различни валути.
По това време в Амстердам са циркулирали пари от цял свят и е имало много спекулации при тяхната обмяна. Амстердамската банка решава този проблем, чрез въвеждането на обменни курсове.
Процесът на възникване на Националните банки завършва със създаването на Английската национална банка или Bank Of England през 1694 година. Нуждата от капитали за създаване на мощен английски флот, който да се съревновава с другите европейски сили е причината за нейното създаване.
Първоначалната й роля е да контролира монетарната политика на империята. С годините тя придобива и останалите характеристики на централна банка, а именно: субсидиране на правителствените разходи, финансиране на търговските банки и контрол над лихвените проценти. Това й дава огромна власт над държавната политика. Английската банка прави паунда световна валута и Британската Империя световна империя.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Империи и резервни валути
Няма велика империя, без силна валута и силна валута, без велика империя. Двете винаги са вървели ръка за ръка във възходи и падения. Когато империята пада и парите се обезценяват. Когато парите се обезценяват – империята пада.
Без да разбираме връзката доминираща държава –резервна валута, няма как да разберем настоящето – политиката на САЩ, непрестанни прокси войни, безспирната обезценка на фиатните пари.
Резервни валути е имало дори през античността и ранното средновековие – гръцка драхма, римски денар, византийски солид. Те са били международно приети, но не на глобално ниво. Глобално означава да се приети на няколко континента и отвъд морски територии.
Това се случва след Великите географски открития, тоест през последните 500 години. Европейците стъпват на останалите континенти, където създават колонии и започват да търгуват с местното население. В един момент техните пари стават основно разплащателно средство на новата територия.
Те стават лост за контрол върху местната икономика и населението. Осъзнаването, че парите са сила, води до съревнование между големите държави. Борбата е за това коя ще наложи своите пари по-успешно и на по-големи територии.
Благодарение на благородните метали от Новия свят, става възможна военната и икономическа експанзия на силните на деня. Без златото и среброто, тя би била немислима. През 15-16 век две империи имат достъп до почти неограничени количества злато и сребро – Испания и Португалия.
Експлоатирайки мини в Южна Америка, те донасят в Европа невиждани богатства за много кратко време. Това им дава предимство пред всички останали Европейски държави. В последствие те стават първите наистина глобални империи с първите глобални резервни валути – Испанският Сребърен Долар и Португалският Реал.
Без значение от икономическата и военната мощ, империите и техните пари са се сменяли постоянно. В долната графика се вижда колко валути са се сменили през последните 500 години:
Графиката представлява компресирана история на парите на шест империи: от Португалската през 15 век до Съединените Американски Щати в наши дни. Средната продължителност на доминация на всяка една валута е 80 години. Причините за това винаги са едни и същи – смяната на властващата империя.
Остава въпросът за яйцето и кокошката – дали слабата валута е причината за тази смяна или е вследствие от нея. Важното в случая е, че за да бъде една държава силна, тя зависи от своята валута и обратно. Едното не може без другото.
Общото между всичките велики империи и техните пари е, че тяхното развитие следва седем стъпки:
- В икономиката циркулират пари със златно/сребърно покритие или златни/сребърни монети. Това е икономика, базирана на реални пари.
- Държавата започва да инвестира в мащабни публични проекти. От Партенона и Великата китайска стена до строежи на магистрали и атомни централи. Публичните разходи растат.
- Икономиката набира сила и държавата става политически фактор на международно ниво. Вследствие на това тя разширява армията си, което изисква още пари. Освен вече високите публични разходи, се появяват и разходи за войска.
- Използва армията за завоевателни кампании. Военните разходи нарастват още.
- В един момент публичните и военните разходи стават много високи. За да се справи с тях, държавата обезценява своята валута. В античността са смесвали златото с мед, като накрая е имало изцяло медни монети в циркулация. В наши дни просто се създават пари от въздуха – количествени улеснения, както е модерно да се назовават. На този етап фиатните пари вземат връх. Златото и среброто като разплащателни средства се премахват от обращение.
- В резултат на обезценката на парите инфлацията става висока. Покупателната способност на парите прогресивно намалява.
- Накрая фиатните пари колабират – настъпва хипер инфлация. След себе си тя води до икономически и социални сътресения. Няколко примера от последните 100 години: Ваймарската република, Аржентина, Венецуела, Зимбабве.
Paper money eventually returns to its intrinsic value – zero.
Voltaire
Животът на всяка една от резервните валути е по-кратък от век и краят им винаги е бил съпътстван от хипер инфлация, която води до социални трусове и/или военни конфликти. До 19ти век Европа постоянно е била осеяна от малки и големи конфликти.
Но Британската империя завладява света не само с меч, а и с идеи и капитали, в следствие на което Британският Паунд става световна резервна валута. Как става така, че икономическите науки и златните кюлчета стават по-ефективни от огромните армии?
Военна или Икономическа експанзия
Военната експанзия винаги е била основен метод за завладяване на нови територии. Римската империя е имала велики легиони, но за да владее и контролира територии на три континента, е имала нужда от още нещо. Липсващото парче от пъзела е римският денар.
Чрез въвеждането му като разплащателно средство във всички провинции, последните стават зависими от монетарната политика на Рим. Тихомълком римският денар става международна валута, с която Рим контролира провинциите.
Разбира се, ролята на римските легиони не е маловажна – те са фронтовата линия, която завладява нови земи. Обаче за контрол върху тях е нужен друг инструмент – резервната валута на Римската империя.
С вековете употребата на парите като инструмент на контрол еволюира. В един момент от средство за контрол те се превръщат и в средство за завладяване.
Вече не е нужно изпращането на войски, а просто налагането на определена валута като резервна. Армията все още е нужна, но не за да участва в активни военни действия, а за да респектира с оборудване и подготовка. След Рим тези принципи са прилагани от други държави, но с различен успех. Британската Империя е тази, която ги развива до нови висоти.
Ще сравним две империи, за да разберем по-добре важността на икономическите лостове. Нека съпоставим Монголската империя (военна експанзия) и Британската Империя (икономическа експанзия) – колко са съществували и какви територии са владеели.
Първата се разпада след по-малко от два века и в нейния пик се е разпростирала на 24 млн км2, докато втората съществува официално почти три века и в разцвета си достига до 35 млн км2. Дори след нейния край, Британската империя все още оказва огромно влияние. Неофициално икономическият център на света е City Of London, а не Уан Батор, световният лингуа франка е английският език, а не монголският език и нулевият меридиан е в Гринуич, а не в Алтай.
Give me control of a nation’s money and I care not who makes it’s laws
Mayer Amschel Bauer Rothschild
Икономическото завладяване е тихо, безмилостно и устойчиво. Не изисква армии, битки и смелост. Става бавно, методично и постоянно. А най-хубавото му свойство е, че става неусетно за обикновения човек.
В ежедневието си не се замисляме Защо? и Как? стигнахме дотук. Горният цитат на основателя на една от най-известните банкови фамилии е перфектна илюстрация на принципите, които коментирам.
Не са нужни само армии, а също търговци, банкери и адвокати. Първите имат ролята да наложат правилата, създадени от вторите.
Финансистите и адвокатите създават мрежата за контрол на капиталите. Реално чрез тях се управлява завладяната територия. Английската корпорация EIC**, успява само с 60 хиляди човека да контролира Индийския полуостров или 3.3 милиона квадратни километра.
За сравнение – България е 110 хиляди квадратни километра при назначени 98 хиляди държавни служители. Ясно се вижда диспропорцията в бройката на чиновниците и управляваната територия.
Като добавим разликата в комуникационните средства тогава и сега, успехът на Британската империя става още по-впечатляващ. От там и значимостта на икономическата експанзия. През 19 век не е имало дори телеграф и влакове – утвърдените им варианти се появяват след втората половина на века, а в Индия – в края на века.
Днес сме свикнали с мигновената комуникация винаги, навсякъде и с всеки. Приемаме го за даденост и не се замисляме, че не винаги е било така. Сега си представете през 19 век как се е случва комуникацията – съобщенията се бавят със седмици и когато пристигнат, може вече да е късно.
Познаването на икономическата експанзия е контекста, нужен за разбирането на резервната валута. Парите на една държава са най-ефективния икономически лост за контрол. Без тях държавата трябва да залага само на армиите си при завладяване на нови територии, а това не е достатъчно.
Когато говорим за контрол, военните действия сравнено с икономическите мерки, са скъпи и не толкова ефективни. Армията е задължителна в началото на завоевателната кампания, когато е нужно физическо надмощие над противника. Но след като това стане факт, завладените земи трябва да се управляват. Това е момента за употреба на резервните пари – лоста за контрол върху икономиката на новата колония. Когато контролираме икономиката, ние контролираме и населението.
През втората половина на 19 век Британската Империя доминира над целия свят. Познанията на англичаните за финансите и капитала им дава могъществото на икономическата експанзия. Тя е основата на глобалния успех на Британия.
Обаче следват ВВ1 и ВВ2, които водят до привидния й залез. След ВВ2 доларът заема мястото на паунда и става световна резервна валута. От този момент всички валути се измерват спрямо долара, а той все още е частично обезпечен със златото. На сцената официално имаме нова държава с претенциите за световна империя, налагаща това със своите пари – Съединени Американски Щати.
В следващата част ще разгледаме механизмите зад случващото се през последните 50 години. И най-важното – как те ни влияят.
*VOC – Vereenigde Oost Indische Compagnie или Обединена Източноиндийска компания. Холандска корпорация, поставила основите на съвременните корпоративни финанси. Дейността й обхваща търговията с подправки, кафе, злато, дървесина, платове, роби от колонните на Холандската Република. Създадена през 1602 година и съществувала 2 века. Тя е първата в света мултинационална компания, разпростираща дейността си на няколко континента. Нейното съществуване е причината за създаването на Амстердамската стокова борса, където се търгуват ценните книжа на VOC. Капиталите, които донася в Холандия, са още една от причините за създаването на Амстердамската Банка – първата истинска централна банка.
**EIC – East India Company – Източно Индийска Компания. Британският еквивалент на VOC. Търгува със стоки, добити от Английските колонии в Азия. Създадена 1600 година и просъществувала до 1874 година. Изключително могъща корпорация, която владее и контролира Индийския субконтинент в продължение на 100 години.
