Critical thinking for investors 101 – машината за вземане на решения

Самостоятелното и критично мислене е нашия най-лоялен и честен партньор в инвестиционния процес. Ако не разчитаме на себе си, а на външни източници да ни насочват при взимането на инвестиционни решения, ще постигнем само едно – ще прехвърляме отговорността за нашите провали на някой друг. За сметка на това при успех ще се бием в гърдите, че той е резултат от нашите умения.

Тази философия е задънена улица. Култивирането на критично мислене е равно на поемане на отговорност за нашите възходи и провали. Без извинения и оправдания.

Кой е източникът на така заразния мързел да се мисли критично? Медиитe. Те се грижат да заглушат всеки опит за анализ и скептицизъм у нас. Финансовите медии не правят изключение. Те използват целия репертоар за насочване на колективния фокус, за да постигнат крайната цел – възпитаването на пасивна маса консуматори на информация.


Don’t believe everything you hear: Real eyes, Realize, Real lies

2Pac


Bloomberg, CNBC, The Economist са най-надеждните източници на информация. Или поне така се изисква от нас да мислим. Вижте следната корица от Bloomberg Business Week 2019:

2022 година някой да вижда инфлация!?

Въпросната корица разкрива същността на мейнстрийм финансовите медии. Техните прогнози и анализи са винаги поне едно от двете – напълно грешни или тотално закъснели. Следователно тяхната полезност клони към нула, освен в един специален случай – когато искаме да разберем накъде е насочен колективният фокус. Важно е да знаем какво мислят масите, за да може да се предпазим от грешки. Нека не забравяме следния цитат на един от GOAT във финансите:


Something that everyone knows isn’t worth anything.

 Bernard Baruch


Големите финансови медии са чудесен източник, чрез който да си сверим часовника за актуалната дезинформация на деня. Ако има консенсус за пазарните цени, често е по-добре да останем странични наблюдатели, а понякога дори да заемем обратна позиция.

Медиите масово налагат няколко заблуди за самите тях, които са в пълна сила и за финансовите :

  • казват само истината;
  • винаги го правят на време;
  • те са независими източници;
  • работят единствено в интерес на зрителите.

Всички твърдения са тотално отделени от реалността. Ако ги считаме за верни, ще ни донесат само вреда. Обаче ако обърнем техния заряд, ще открием истинското предназначение на медиите.

Финансовите медии притежават следните качества, които ги правят опасни, ако решим да разчитаме само на тях, когато инвестираме:

  • Нямат skin in the game. Как е допустимо някой, който няма залог на масата, да изразява мнение, което може да повлияе на много хора. Тоест да поеме последствията от своето изказване. Ако е в грешка – плаща, ако е прав – печелиш. В контекста на финансовите медии означава анализаторите и журналистите също да са и активни инвеститори/трейдъри. Така тяхното мнение ще бъде не просто шум, а подкрепено от техните действия. Обаче при огромна част от медиите точно това липсва. Те са просто придворни писачи – обслужват текущите корпоративни и правителствени интереси и нищо повече.
  • Преразказват и интерпретират информацията. Колкото по-дълъг път изминава информацията от източника до крайния читател, толкова повече се видоизменя и в един момент идеята, заложена от автора, избледвява необратимо. Дори при най-добри намерения на журналистите, представената от тях информацията е крайно видоизменена.
  • Ако всички го знаят, значи вече е калкулирано в цената. Масмедиите са източникът с най-ниско ниво на информационна стойност. Те се гледат масово и точно затова полезността им клони към нула. Когато кажат, че дадена компания е топ, това означава едно: отдавна е отчетено в нейната цена.

В такъв случай имат ли място големите медии в нашия аналитичен процес? Категорично да. От тях научаваме какъв е консенсуса сред мнозинството относно пазара. Анализа на настроенията на пазарните участници се нарича сентимент анализ. Той ни помага да разберем какво да НЕ правим, което само по себе си е дори по-важно от това какво да правим.

При анализа и изграждането на теза имаме нужда от принципна рамка, която да ни води. Сега ще ви покажа как изглежда моята рамка:

  • DIY – изграждам си сам картината, като събирам информация от първоизточниците*.
  • Проверка на алтернативните медии – тествам заключенията си срещу техните изводи.
  • Проверка на големите медии – оценка на масовия консенсус за пазара.

Днешната статия ще се фокусира върху първата точка – как събирам отделните парченца и накрая подреждам винаги непълния пъзел на глобалната икономика. Става въпрос за сбор от няколко ментални модела, които са основните части на моята машина за вземане на инвестиционни решения.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Do It Yourself – на вълка врата му е дебел….

Липсата на наш собствен алгоритъм за вземане на решения и разчитането на някой друг да го прави вместо нас е рецепта за финансови загуби. Мързелът и склонността да делегираме някой да мисли вместо нас е двигателят зад това поведение. Как да го преодолеем? Като използваме ментални модели, които ни служат в процеса на инвестиране.

Днес ще опиша моята Машина за вземане на инвестиционни решения и менталните модели, от които е съставена. Тя ми служи в анализа и вземането на решения. Без качествен анализ няма работещи решения, а без работещи решения няма успешно изпълнение.

Използвам два ментални модела: Топ-Даун и Трифекта**. При Топ – Даун започвам с голямата картина – макро икономиката, след което минава през секторите и индустриите и накрая стигам до конкретни компании. На всяка от тези стъпки използвам три вида анализ – Макро/Фундаментален, Технически и Сентимент. Това е моята аналитична Трифекта. Всеки от тях ми дава различно парченце от пъзела, което би останало скрито, ако използвах само един вид анализ.

Мура Трио – синтез между консенсус, фундамент и цена

Трифектата включва следните елементи – narrative, fundamentals, reality. Всеки от тях ми дава отговор на различен въпрос като за получаването му си служа с анализ според контекста, зададен от елемента:

  • Narrative – sentiment analysis;
  • Fundamentals – macro analysis за макро икономиката, fundamental analysis за сектора и съответната компания;
  • Reality – technical analysis.

Всеки елемент ми разкрива следното:

  • Narrative – ако парите са горивото, което захранва движенията на пазара, емоциите са кормилото, което задава посоката на това движение. Търся баланса между бикове и мечки и между рационалност и ирационалност. С този метод аз изследвам консенсуса сред пазарните участници.
  • Fundamentals – най-просто казано това са паричните потоци. Чрез следването на парите се разкриват силите на търсенето и предлагането. А последните две определят цената на всеки актив.
  • Reality – прайс екшън служи като карта, показваща движението на паричните потоци и емоциите. Използвам Технически Анализ, за да преценя къде са инфлексните точки – местата, където има интензивни емоции и концентрирани капитали. Това води до висока вероятност пазарът да направи силно движение – било то reversal или continuation.

Това са трите елемента на трифектата и ако се пропусне един от тях при анализа, той ще е непълен. Този ментален модел може да се приложи не само към целия пазар, но и към избран сектор или дори към отделна компания.

Ако Топ-Даун ми дава дълбочината, то трифектата ми дава широтата на анализа. Така се получава триизмерно изображение, а не плоско и едномерно.

Трифекта и Топ Даун моделите работят, защото зад тях стоят други, много по-дълбоки модели. Става въпрос за принципа 50/30/20 и Theory of Reflexivity. Те правят моя аналитичен подход жив и флуиден, което означава адаптивен към всякакви пазари и пазарни условия.

50/30/20

People always forget that 50% of a stock’s move is the overall market, 30% is the industry group, and then maybe 20% is the extra alpha from stock picking. And stock picking is full of macro bets. When an equity guy is playing airlines, he’s making an embedded macro call on oil.

Цитата на Scott Bessent, работил със Soros и Druckenmiller, обяснява идеално смисъла на принципа 50/30/20.

Ако се фокусираме само върху анализа на компании и игнорираме макро икономиката и сектора, може да се окаже, че пикаем срещу вятъра. В един момент ще държим губещи акции, които няма да искаме да продадем. Ще твърдим, че щом компанията е страхотна няма значение нищо друго. Ще се класифицираме като deep value инвеститори и ще цитираме Бъфет, че най-добрия период да държим една акция е завинаги. Чудесно, но ние сме на пазарите да правим пари, а не да сме прави.

В такива моменти силата на Трифекта, комбиниран с Топ Даун, ме предпазва от плуване срещу течението. Есенцията е в различните перспективи на анализа. Не цикля само на макро ниво или само на ниво компания като в същото време да гледам единствено сентимента или графиката.

По този начин не просто боравя с повече информация, а имам повече гледни точки. Фокусът е върху качеството на информацията, което е вследствие на комбинацията на аналитични подходи. Колкото и да задълбавам във всеки анализ по отделно, ще имам непълна картина. И в един момент ползата от всеки нов бит информация ще е намаляваща, като накрая дори ще бъде отрицателна.

Reflexivity

Чрез трифекта получавам информация за консенсуса между пазарните участници, фундамента и прайс екшъна. Взаимовръзката между тях е разпозната и описана в Theory of Reflexivity. Развита е от Джордж Сорос, а той самият черпи вдъхновение от Карл Попър. Последният е бил негов преподавател в London School of Economics.

Накратко теорията твърди следното:

Пазарните участници са ирационални и информацията за пазара не е равномерно разпределена между тях. Пазарите са неефективни и не калкулират мигновено всяко събитие в цената. Цената, фундамента и мнението на пазарните участници си влияят взаимно и формират един затворен цикъл. Този цикъл движи цената и създава трендове. А когато цикълът се прекъсне, следва колапс на тренда.

Фундамента определя цената, която от своя страна определя консенсуса, а той определя фундамента.

Тази теория е много проста, но сложна за прилагане. Причината е, че тя е следствие от дълбоко вкоренени в човешкото поведение модели. Те са с нас от времето на ловците събирачи и ще бъдат докато има човешка раса. Затова теорията работи и се проявява на всички пазари.

Ако игнорираме съществуването на рефлексивността, не означава, че тя ни е игнорирала. Тогава ще бъдем просто последствие от нейното действие.

Трифектата ме прави съзнателен за рефлексивността и ми позволява да се възползвам от нея. Когато имам идея за консенсуса (сентимент анализ), за паричните потоци (фундаментален анализ) и за цената (технически анализ), изграждам теза, която да ме води при вземането на решения.

Какъв е крайният резултат от това занятие?

Целта на този алгоритъм е да изведа работеща теза, на която да базирам поредната инвестиция. Тезата е картата, която ще ми зададе параметрите на сделката. А с тях ще планирам управлението на риска.

Да се върнем за малко на медиите. Излиза поредния лирически герой и казва: „Очаква се златото да увеличи цената си“. Какво ни казва това? Едно голямо нищо. Защо мисля така? Нали човекът е в телевизора и казва накъде ще се движи златото? Щом го е казал няма какво да се обърка.

Дори анализаторът да е имал най-добри намерения, това че е споделил мнението си накъде ще ходи златото няма никаква практическа стойност. Посоката на тренда е важна, но тя не е единственият параметър, който аз търся.

Мен, като инвеститор, ме касаят общо пет величини, на базата на които да изградя моята инвестиционна теза. Те имат ключова роля в управлението на риска. Величините са:

  • Посока на тренда
  • Времеви хоризонт
  • Вероятност за настъпване на събитието
  • Магнитуд
  • Волатилност

Тези стойности са инвестиционната теза в кондензиран вид.

Да се върнем на нашия анализатор, говорещ за златото. Неговата теза би имала оперативна стойност, ако включваше всичките гореописани величини:

Цената на златото ще се повиши (посока) през следващите 12 месеца (време). Вероятността да достигне 2000-2100 долара (магнитуд) е над 60 процента (вероятност). Очаквайте резки движения (волатилност) през цялата година.

Това вече е завършена работна теза, а не е поредното предсказание. Всяка от стойностите е представена не като точна стойност, а като диапазон от стойности. За успешни сделки това ни е достатъчно.

С помощта на моя алгоритъм аз събирам данни, на база на които планирам бъдещите си сделки – кои активи ще ми дадат най-добра експозиция спрямо очакваното движение, управление на риска, структура на портфолиото.

Дотук описах различните елементи на моята Машината и действието на всеки от тях. Сега ще представя нейното предназначение, но от по-висок порядък.

Какво е предназначението на Машината?

Крайната цел на моята Машина е да ме направи самодостатъчен при вземане на решения и да нямам нужда от външни фактори, които да валидират моята тезата. Единственият, който ще я валидира, да е Mr. Market – резултатът от сделката е най-добрата обратна връзка.

Целта е да спра да търся поредният „последен“ анализ, мнение, предсказание и да остана сам със себе си. По този начин искам да заглуша шума и да чувам само сигнала. Много успешни трейдъри и инвеститори казват, че когато са се отделили от лудницата на Уол Стрийт, са станали по-печеливши.

Аз още вървя този път и не съм стигнал до крайната цел, но съм все по-близо. Преди следях голям брой медии, но те заглушаваха сигнала и ми беше трудно да отсея своите мисли. След като редуцирах значително броя на медиите, положителните резултати не закъсняха. Малкото, които в момента следя, покриват изискванията техните основатели и екип да имат skin in the game, тоест да са активни инвеститори/трейдъри и да представят навременни анализи.

Идеята, че мога да съм си самодостатъчни, открих в биографичната книга за Jessie Livermore – The Reminiscence of Stock Operator. В нея се споменава за инвеститор, живеещ в планините на Сиера Невада през 20те години на миналия век. Той си служел само с два източника на информация за своя анализ – литературата, която имал налична и седмичния вестник. За него пазарът е бил единственият фактор, който потвърждава или отхвърля тезата му. Информацията, която извличал по този начин, била достатъчна да бие пазара много години подред.

Целта е не да станем асоциални, а да спрем да сме реактивни спрямо информацията, която консумираме. Когато сме проактивни и осъзнати, ние ще избираме кога и какво да консумираме. Тогава ще сме в позицията да определяме къде искаме да сме – да се изолираме от обществото или да бъдем заобиколени от хора. И това няма да оказва влияние на инвестиционните решения, които вземаме.

Точно това прави Машината – на пръв поглед генерира инвестиционни решения, но от по-висока перспектива ни предпазва от това да бъдем реактивни. Щом спрем да сме такива е много по-лесно да сме проактивни в търсенето на информация, а впоследствие – и да имаме независимо мнение.

Както всяка машина и тази, която ви описах, има инструкции за употреба и правила за безопасност при работа с нея. Тяхното игнориране ще доведе до много разбити очаквания и занулени сметки.

Вместо заключение: Инструкции и правила за безопасност при употреба

В заключения съм длъжен да отправя няколко предупреждения, свързани с експлоатацията на Машината:

  1. Машината винаги ще ни дава непълна картина, но винаги по-завършена спрямо варианта с един вид анализ и фокус единствено върху компанията! Това е следствие от същността на финансовите пазари. Те са свръх комплексни системи с (без)краен брой участници. Взаимовръзките между тях са от много висока степен и не могат да се опишат с линейни процеси. Всичко това ги прави невъзможни за прецизни предвиждания с нулев fail rate.
  2. Качеството на резултатите, генерирани от Машината, са в пряка зависимост от качествените параметри на информацията, с която я захранваме! Събираме не колкото се може повече информация, а само колкото ни е необходимо. Качествените параметри на информацията са водещи при нейния подбор:
    • Пътят на информацията – информацията не е статична, тя започва пътя си като сурови данни и накрая се превръща в мъдрост;
    • Непознатото непознато – никога да не забравяме, че винаги ще има нещо, за което не знаем, че не знаем;
    • Структура на информацията – имаме шум и сигнал и за да имаме полза от информацията, трябва да сме способни да редуцираме първото, за да чуем второто;
    • Структура на информацията – всички сфери на познание са важни, но някои са есенциални;
    • Information opportunity cost – във всеки един момент можем да консумираме само един източник на информация;
    • Парадокса на изобилието – средното качество на информацията е изключително ниско, но в двата края на кривата на разпределение е много високо;
    • Information diminishing returns – по-голямото количество информация не води до по-качествени решения;
    • Каквото почукало, такова се обадило – ако на входа имаме шум, на изхода също ще имаме шум.
  3. Машината, която описах, не е оракулът от Делфи и неизбежно периодично ще генерира грешни заключения! С практиката ще става все по прецизна, но никога няма да бъде безгрешна. Нека не забравяме, че в стремежа си да сме перфектни често постигаме следното – да сме прецизни в грешката си. А всъщност е достатъчно да сме горе долу прави. Това ще ни даде информационен/аналитичен edge спрямо другите пазарни участници.
  4. Машината не може да замести управлението на риска! Колкото и да сме добри в анализа и да имаме перфектни теза, без адекватно изпълнение си гарантираме неуспех. Изпълнението означава: какво правим при загуба; какво правим при печалба; размер на позицията; диверсификация; на колко части влизаме. Игнорирането и неглижирането на всеки един от тези параметри може да ни превърне в устойчиво губещи успешни анализатори.

*първоизточниците – става въпрос за източниците, които публикуват суровите данни за икономиката и пазарите. Такива са FRED, BLS, BIS, WB, IMF. Друг вариант за намиране сурови данни са Statista, Y charts и research репортите на големи фондове и банки.

**трифектата – идеята за синтез между различните видовe анализ заимствах от Michael Marcus. Той е част от възпитаниците на Amos Hostetter, създателя на Commodity Corporation. От нея са произлезли много успешни трейдъри – Paul Tudor Jones, Ed Seykota, Bruce Kovner са малка част от тях.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

2 comments

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски