Всеки е ходил на училище. Какви преподаватели имахте и какво научихте от тях? Вдъхновиха ли ви да четете извън задължителната литература, да сте любопитни, да се интересувате от различни от преподаваните предмети? В училище ни учат, че успехът зависи от това колко добре сме си назубрили урока.
Накрая, след 12 години, излизаме да покорим света, но ние нищо не знаем за него. Само сбор от факти, които сме възпроизвеждали за оценка. После влизаме в университета, където ни подготвят да бъдем специализирано колелце в социума.
Преподават ни само тясно профилирани предмети, свързани с бъдещата ни професия. А ние искаме единствено да избутаме тези 4 години и да се приключва с това четене.
Фрагментираното познание и свръхспециализацията са врагове на предприемчивия и вдъхновен човек. В същото време те са гаранция, че ще се вписваме чудесно в социума, тъй като критичното ни мислене ще е тотално закърняло.
Липсата му ще е гаранция за неуспеха ни като инвеститори. В същото време неговото наличие не гарантира успехи на пазарите, но повишава значително шанса за тяхното постигане.
В статията ще опиша:
- Какво е свръхспециализация и диференциране в образованието и при кои професии е задължително и за кои е вредно
- До какво водят свръхспециализацията и диференцираното познание – инвеститорска и философска перспектива;
- Антидота на фрагментацията и специализацията – личен монопол и специализация от висок порядък.
Учи мама, за да не работиш
Велика мантра, останала от една друга епоха, но програмираща вредни очаквания за реалността. Друга вариация е идеята, че щом сме минали университета спираме да учим и сме готови да покоряваме висини. Нищо подобно!
Нито спираме да учим, нито сме готови да завладеем каквото и да било.
Какво реално се случва по време на нашето обучение от 1ви клас до завършването на университета:
- Индоктриниране – още от първи клас ни се набива, че сме пасивна част от голяма система. Чиновете са подредени като работни места във фабрика, има звънец, определящ началото и края на часа, изисква се стриктно следване на правила.
- Диференцирано познание – всеки предмет се преподава сам за себе си. Обучението се извършва по този начин, за да се намали вероятността да осъзнаем връзката между научните дисциплини и общите принципи, стоящи зад тях.
- Свръхспециализация – в крайните години на образованието ни обучават да бъдем тесни специалисти.
- Университетът е краят на нашето обучение – само да вземем диплома и повече никога няма да учим. Бачкаме по специалността и влизаме в алгоритъма: работа – заплата – пенсия – смърт. Бляновете за един интересен и изпълнен със смисъл живот отиват някъде междупоредния фейсбук пост и следващата вноска по кредита.
Образованието не цели да ни преподаде принципите, които движат света. То ни дава смелена каша от факти, игнорирайки (преднамерено) механизмите зад случващото се.
Ние, като ученици, сме задължени да назубрим и рецитираме наученото on demand. Няма нужда от разбиране какво, как и защо е станало.
Диференцираното знание разглежда всяка научна дисциплина изолирано. Липсва холистичен поглед за света. Интерпретирайки всичко по отделно, ние получаваме парченца информация, която не сме способни да поставим в голямата картина. Дали ще учим история, математика или биология, гледани поотделно, те не ни казват много за голямата картина.
За някои професии е задължително академичното образовение – лекари, пилоти, адвокати, инженери. Аз съм машинен инженер по образование, а това не се учи само с мерак, лап топ и няколко книги. Изисква се огромна материална база и висококвалифицирани преподаватели.
В моя случай преподавателите бяха квалифицирани, но с редки изключения изключително закостенели и направо спрели. Те успяваха многоуспешно да убият любознателността у нас. А тя е задължителна без значение дали си пилот на Боинг 747, невро херург или създаваш реклами.
Предприемач, инвеститор, артист (тука слагам всяка creative професия) не се научава в университета. В тези случаи възвръщаемостта на времето, парите и услията вложени в образованието е ниска, а дори и отрицателна. Пет години в учене са пропуснати ползи с много висок opportunity cost.
Предприемач, инвеститор, артист са занятия с много ефективен и бърз feedback loop. А всяка дейност с динамична обратна връзка се учи само с практика. Колкото и книги да прочетем по някоя от горните теми при първата ни изява в полеви условия провалът е гарантиран.
А точно той ни учи. И колкото по-рано започнем с практиката, тоест да се проваляме толкова по-бързо ще прогресираме.
Това не означава, че тези дейности не изискват четене. Напротив, изискват и то много, само че съпътствано с практика. Получава се един алгоритъм:
- Създаваме си теза с която да решим належащ проблем – искаме да оценим дали компания XYZ е доба инвестиция
- Експериментираме нашата теза опитвайки да решим нашия проблем – купуваме акции на XYZ
- Получаваме обратна връзка – дали сме се провалили или сме успяли. Реализираме печалба или загуба.
- Анализ кое е било грешно –проверяваме дали сме направили грешка в аназлиза на XYZ и в изпълнението на сделката. Ако открием проблем изчистваме причината и настройваме нашата система за вземане на решения с новата информация
- Изграждаме нова теза за решаване на проблема. С новия аналитичен подход изграждаме нова теза къде, как и защо да инвестираме.
- Отново експериментираме с нея
- Получваме обратна връзка
- Рефлексия и анализ…….и така се получава една възходяща спирала
Горните разсъждения са базирани на опита ми като трейдър/инвеститор. Аз не съм учил икономика или финанси. Практиката е моят учител, комбиниран с много четене. Умението да се инвестира не е крайна точка, а безкраен път: Експерименет – Обратна връзка – Анализ – Експеримент – Обратна връзка…..описание на възходящата спирала, но още по компресиран вид.
Ако бях учил в УНСС финанси щях да загубя пет години в зубрене без да имам една сделка на пазарите. Накрая щях да изляза със самочувствието на Гордън Геко. Обаче първият ми сблъсък с реалността би бил драматичен и всичките ми очаквания за велики сделки ще изчезнат безкрайно.
Затова аз избрах да започна с практиката, тоест да губя пари и да се провалям. По този начин бях наясно каква игра съм започнал. И не сбърках.
Без значение дали сме адвокати или криейтив директори ако подхождаме фрагментирано към всяка наука ще трупаме трупаме колекция от факти, която няма оперативна стойност. Най-много да блеснем в „Минута е много“.
Всяка комплексна дейност изисква от нас да решаваме проблеми от постоянно променящо се естество. Тоест изискващи латерално мислене, а не ограничено и фиксирано в една сфера.
Мъртвите факти са последните, които ще ни помогнат в такава ситуация. Ще дам пример с любима на мен наука, която ни предстваят по най-скучния начин. Става въпрос за историята.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Пример за фрагментация – Историята
За мен Историята в училище беше много скучна, но вкъщи четях основно история. Как става така? В училище зубрим владетели, битки и дати. Делим историята на епохи и региони. Пълна загуба на време.
А всъщност силата на историческата наука е да разкрива голямата картина – концепциите, които движат света. От преподаваната история в училище можем единствено да си отговорим на въпроса Какво се е случило?, а чрез книгите (различни от препоръчаните в училище) можем да си обясним Защо се е случило това?
Процесите, които движат света, не започват в точен ден и на определено място. Те винаги имат контекст и предистория. Винаги носят със себе си последствия, а в същото време те са последствие от по-ранни процеси. Те са едновременно причина и следствие.
Другият проблем е, че историята се разглежда изолирано от другите дисциплини. Историята не е ли и икономика, медицина, етнография, инженерство, военно дело – всеки аспект от човешкото битие който се сетим.
Когато ни се преподава сама за себе си и като сбор от факти, тя няма никаква образователна стойност. Обаче ако й дадем контекст и й покажем механизмите, които стоят зад процесите, тя оживява.
Давам историята като пример, но същите принципи важат с пълна сила за всяка друга наука. Зубрим факти, изолирани от другите области на познание, вместо да учим големите концепции и как те се свързват с другите науки.
А какво общо има всичко това с инвестициите?
Перспективи – философска и инвеститорска
Разглеждането на света от гледна точка на отделни и несвързани елементи ни прави полезни за системата и вредни за нас. Когато сме ограничени в нашия тесен кръг на специализация, шанса да задаваме въпроси за заобикалящия ни свят е малък.
Накрая ни остава неприязън към ученето. Ние сме тесни специалисти. Знаем мястото си в социума. Работим в нашата сфера на компетентност нямаме желание да учим повече.
Като инвеститори ние работим с много неизвестни и трябва да имаме широки познания за света. Описаните принципи са противопоказани за успешния инвеститор. За да работим в синхрон с пазара, тоест да печелим, трябва да сме способни да виждаме голямата картина.
Ето какво казва по темата Рей Далио:
The reason people typically miss the big moments of evolution coming at them in life is that we each experience only tiny pieces of what’s happening. We are like ants preoccupied with our jobs of carrying crumbs in our minuscule lifetimes instead of having a broader perspective of the big picture patterns and cycles, the important interrelated things driving them, and where we are within the cycles and what’s likely to transpire.
Чрез наложения начин, по който ни се преподават предметите в училище, няма как да видим голямата картина и взаимовръзките между на пръв поглед несвързани събития. Ако не разбираме тези принципи на цикличност и взаимосвързаност, ще имаме грешни представи за това как функционират пазарите. А това води само до едно – провал.
Инвестирането е начинание, изискващо многовалентни познания. Специализацията не работи в наша полза. Още повече, че притежаването на познания по финанси и икономика не са достатъчни. Те са задължителни, но са малка част от арсенала на успешния инвеститор.
The successful macro investor must be some magical mixture of an acute analyst, an investment scholar, a listener, a historian, a river boat gambler, and be a voracious reader. Reading is crucial.
Barton Biggs
В предходна стататия споменах, че аз използвам Top-Down подхода. Започвам от Макро икономиката, преминавам през секторите и индустриите и накрая се концентрирам върху конкретни компании.
Прилагането на Top-Bottom изисква познания по история, география, икономика, финанси, демография. Успешното управление на портфолиото изисква познания по счетоводство, финанси, психология.
А когато добавим и спецификата на секторите, в който сме фокусирани: информатика, геология, медицина, машиностроене, изведнъж се оказва, че само с икономика и финанси сме за никъде.
Колко много дисциплини, нямащи общо една с друга. Как да разбираме от всичко? Ключът е не да сме професори по всяка една наука, а да сме достатъчно добри. Какво означава това?
Означава да познаваме основните концепции в една дисциплина и да знаем кога и как да ги приложим. Идеята е не просто да сме ги назубрили, а да сме ги разбрали и интегрирали. Последното ще рече да ги използваме интуитивно, когато решаваме проблеми.
Личен Монопол
Сега е моментът да ви запозная с една любопитна концепция. Идеята е взаимствана от Дейвид Перел. Става въпрос за Личен Монопол: уникална комбинацията от знания и умения, обхващащи различни дисциплини.
Във всяка от тях сме достатъчно добри, но не виртуози. В същото време е задължително да бъдем виртуози в начина, по който комбинираме тези знания. Тоест – нашият Личен Монопол.
Дейвид Перел развива идеята в контекста на създаването на съдържание, но тя в пълна сила важи за всички сфери на живота.
Идеята е да познаваме себе си – къде ни е силата и какво силно ни вълнува. Например вие сте програмист и страстно следите AI индустрията. Това може да е вашата основа за Личен Монопол. В същото време се интересувате от инвестиции. Веднага се вижда пресечната точка – възможността да инвестирате в AI компании.
Следва да добавите икономика, психология и финанси като минимум към сета ви от знания. И след достатъчно изчетена литература по темата и неизбежно допуснати грешки, ще изградите вашия Инвеститорски Личен монопол. Вие ще познавате в детайли AI сектора, ще правите качествени анализи и ще управлявате успешно портфолиото си.
Принципът важи не само в инвестирането. В горния пример с ИТ специалиста, ако добавим и желание да пише, той може да създаде блог, посветен на AI индустрията и как да инвестираме печелившо в нея. Сбора от AI, писане и инвестиции на нашия човек ще бъде неговият личен монопол.
Специализация в нашия Личен Монопол
Накрая целим специализация от висок порядък – в нашия Личен Монопол. Наложено клише в инвестициите е да сме много тясно профилирани – може да си служим само с един вид анализ – Марко, технически или фундаментален.
Тези изводи са изключително грешни. Аз след дълъг процес на лутане разбрах, че тясната специализация в инвестирането е пагубна.
Все едно автомеханик да каже, че чукът е любимият му инструмент и да работи само с него. Ще го използва за всякакви дейности без значение дали е подходящ. Болтове, гайки, накладки, ремъци – чука оправя всичко. Може да се сетите какъв невероятен успех ще има сред клиентите си.
Както чукът не може да завие болт, така и Фундаменталният анализ не е добър за прецезиране на входове и изходи, а техническият анализ пък не може да обясни силите, които движат цената или да даде оценка на един бизнес.
Всеки анализ е силен в това, в което другите са слаби. Тогава защо да не се възползваме от техните силни страни? Нека комбинираме трите анализа в една система. Те са нашият сет от инструменти.
Този сет може да назовем Инвестиционен личен монопол – уникалния начин, по който комбинираме методите на анализ и управление на риска.
Ще опиша как аз комбинирам методите на анализ при използвания от мен Топ-Даун подход:
- Макро Анализ – Защо пазарите се движат в дадена посока?: дава перпектива върху глобалните тенденции: Ликвидност, лихвени проценти, икономически показатели. Това ми показва кой е двигателят зад големите пазарни движения и къде да инвестирам следвайки движението на парите.
- Фундаментален Анализ – отговаря на въпросите:
- Защо да НЕ инвестирам в тази комания? вместо да търся прични за, аз търся причини против. Така избягвам човешката склонност да виждаме това, което искаме. Гледам няколко параметъра – net debt, insider ownership, goodwill, free cash flow/interest expenses. Това е първия филтър. Ако не го премине успешно, компанията отпада.
- Защо едно предприятие е успешно? качествена оценка – мениджъри, корпоративна култура, история. Хората правят компаниите и ако екипа стоящ зад предприятието е мотивиран и опитен това намалява шанса от неприятни изненади;
- Колко струва това предприятие? количествена оценка – стойността на компанията, базирана на свободни парични потоци, нетни активи и други. Това е финалната стъпка от Фундаменталния анализ на фирмата. Неговата цел е да установя дали компанипта е надценена или подценена.
- Технически Анализ – Кога да купя, продам, добавя?: Графиката на цените ни показва движението на капиталите и промяната на емоциите на пазарните участници. Образуват се инфлексни точки, които служат за потенциален вход/изход или добавка. Казано по друг начин използвам го за управление на риска.
Представих ви моя Инвестиционен Личен Монопол. Аз не съм перфектен във всеки един анализ поотделно, но съм достатъчно добър. В същото време се стремя да съм изключително добър в комбинирането на трите заедно.
Това е специализация от висок порядък в Личния ни Монопол. Да развием нашите сили до ниво да сме достатъчно добри и после да ги комбинираме по превъзходен начин.
Заключителни размисли
Идеята да сме тесни специалисти е задънена улица с малки изключения (лекари, пилоти, адвокати). С нея ни подхранват още от училище, а в университета ни довършват. Резултатът е нежелание и дори неприязън към ученето. Причината е, че приравняваме ученето с образованието.
Има разлика между двете. За да учим ни е нужно само любопитство да изследваме света и нищо повече. Ние сме си самодостатъчни, защото определяме какво и как да изучаваме.
Образованието е точно обратното – то е системно и налага с принуда. Тоест има нещо външно, което определя какво и как да учим.
Непрестанното желание за учене е ключът към голямата картина, докато образованието ни дава път към фрагментиране и специализация. А жаждата за знание е до живот, тя не зависи от външни стимули. Зависи единствено от нас, да бъдем изследователи на необятния и интригуващ свят в който живеем.
Инвеститорът трябва да има широк поглед върху света. Да може да намира зависимости на места, където те привидно не съществуват. Това се постига не с фокус в една сфера (финанси и икономика както повелява клишето),а с достатъчно добри познания в широк спектър от науки, но комбинирани по най-добрият начин.
Това е Личния монопол за, който говорих в статията – нашият сет от инструменти. Ние не сме най-добрите икономисти, историци или демографи, но ни сме най-добри в комбинирането на трите. Синтезът от трите е нашата специализация от висок порядък.
Поредна хубава и издържана статия. Дано повече хора се мотивират да разширят кръгозора на образованието си.
Благодаря за коментара, г-н Луков. Поздрави 🙂
Фундаментално за всяка развита личност.Много добре синтезирано и описано от вас.Браво- написаното е валидно за всички области на живота( не само инвестиране най вече) и дано го разберат повечето хора и да систематизират комплексни знания.
Благодаря за обратната връзка. Съгласен съм с Вас, че описаните приницпи са фундаментални и приложими във всяка сфера на живота.