The first waves

Златото част 5: Първата вълна – инфлация и дългове

Ето я и петата част от серията. Ако в предходните части пътувахме в миналото, то сега сме обратно в настоящето. Ще видим как процесите, описани в предните статии, генерират последствия. Последствия, които отекват глобално и далеч в бъдещето.

Първо нека преговорим какво научихме досега:

  • Златото е пари, но парите не са злато – златото, в ролята си на истински пари, съхранява стойност за разлика от фиатните пари. Истинските пари означават вяра в настоящето и бъдещето. Фиатните пари гарантират едно – стабилност. Стабилност в загубата на стойност.
  • Резервните пари или как да завладеем света – резервните пари са инструментът на невидимата и ефективна експанзия. Армиите могат да победят врага, но за да го контролират, са нужни пари. Който управлява банките, контролира парите. Който контролира парите, властва над света.
  • Кралят е мъртъв, да живее кралят. Доларът се качва на трона  – щатският долар е мерната единица за всичко в световната икономика или както пеят Wu Tang Clan “Cash Rules Everything Around Me”.  От златен стандарт през Бретън Удс до петродолара – това е началото на края на истинските пари.
  • Банките – създатели на оръжия за масово поразяване – банките създават пари, колкото и когато е необходимо. Мега банките създават финансова атомна бомба – дериватите. Комбинацията от двете ни води до днешните последствия.

Истинският капитализъм дава възможност на хората да просперират. При него те са свободни да насочват идеи, капитали и усилия според тяхната воля.

Това води до увеличено благосъстояние на мнозинството, а не на малък елит. Последствията от неофеодалния строй, който ни е представен за капитализъм, са много по-различни от идеята за просперитет на мнозинството. Предмет на днешната статия са точно тези последствия.

Последствията: общи положения

След 15 Август 1971 година светът е различен. Последствията от премахването на златния стандарт ще отекват още дълго време. Те са като камък, хвърлен в средата на спокойно езеро. Той поражда вълни, които пораждат вълни и така вълните стигат до края на езерото.

Всеки ефект води до друг ефект или казано по друг начин – последствията имат последствия. Ето как се случва:

  • Проводник на последствията – Мега банките и хедж фондовете. Те са нулевата точка, която канализира първоначалните последствия и в същото време се облагодетелства от всички тях. А банките, чрез парите и дериватите, са проводникът на тези последствията.
  • Последствия от първи порядък – задлъжнялост и инфлация. Всички валути са стабилни – стабилно губещи стойност. Инфлацията е полезна –  полезна за 1% от елита. Първата вълна от последствия е нарастващи дългове и инфлация.
  • Последствия от втори порядък – балони на всички пазари. От пазарите на изкуство до тези на акции и имоти цените главоломно растат без значение стойността на актива. Инвестирането се базира на Теорията за по-големия глупак, а не на търсенето на стойност.
  • Последствия от трети порядък – социално неравенство. Тази система облагодетелства 1% от световното население за сметка на останалите. В същото време ни се казва, че това е капитализъм. Истината е друга – това е комунизъм, опакован като капитализъм.

В предната статия се запознахме с нулевата точка – Мега банките. Ако пълното премахване на златния стандарт е причината, а дълговете, инфлацията и балоните са последствията от това, то Мега банките са проводникът на тези последствия.

Разделението на порядъци е условно. Използвам го като отправна точка и скеле на описаните идеи. Последствията не са изолирани явления, действащи линейно. Не можем да ги интерпретираме по следния начин: събитие А е причина за събитие Б, а събитие В е причина за събитие Г. По скоро събитие А е причина за събитие Б и Г, събитие В е причина за събитие А и Б, а събитие В е причина за Б. И събитие Х е причина за А,Б и В.

Те са едновременно причината и следствието. Всичко е свързано в комплексна система, където всеки елемент влияе на другите.

Увеличената парична маса създава инфлация и балони на пазарите. В същото време те периодично се пукат и за да се рестартира системата (надуването да започне отново), се създават още пари и се теглят нови заеми. Успоредно с този цикъл се увеличава неравенството – богатите стават още по-богати, средната класа стават бедни, а бедните си остават бедни.

Така се концентрират още повече капитали и власт в най-богатите. Те могат да продължат да създават пари от въздуха и да подхранват този цикъл – инфлация, кредити, балони, неравенство. Привидно изглежда, че това може да продължи ad infinitum.

Да хвърлим камъчето в езерото и да видим как всяка вълна поражда следващата.

Последствия от първи порядък: инфлация и дългове

Първите ефекти от непрестанно растящата парична маса са обезценката на парите и увеличените дългове. Централната банка регулира паричната маса чрез лихвени проценти, минимален изискуем резерв и намеса на кредитните пазари. Огромна част от парите реално се създава от търговките банки. В момента на създаването им срещу тях няма стока или услуга. Има само обещание в бъдеще те да бъдат изплатени.

Както казах, паричната маса расте много по-бързо от количеството стоки и услуги в икономиката. И това ни води до…..

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Най-добрия начин да плащаме все повече и да получаваме все по-малко – инфлацията

Какво е инфлация: инфлация не означава, че цените нарастват, а че стойността на парите се понижава. Нарастващите цени са симптом, а не истинският проблем.

Да погледнем обратно на общоприетото – колко квадрата можем да купим за 1000 евро, колко грама злато можем да купим за 100 лв или колко хляба за 10 лв. Така наяве излиза обезценката – с всяка година същата сума пари ни купува все по-малко жилищна площ/злато/хляб. Виждаме как се представят основните валути спрямо златото през последните 50 години. Стабилни и надеждни в едно – в загубата си на стойност.

Ние сме дресирани да мерим всичко спрямо фиатните пари, което ни води до заблудата, че те притежават неизменна стойност. Всъщност парите губят стойността си, а потребителските стоки и активите запазват свойствата и полезността си.

Един хляб винаги има същото количество калории, една унция злато си остава 31.103 грама, един квадратен метър площ ще побере същите мебели. Когато измерваме парите в стоки, а не обратното, ще осъзнаем същността на инфлацията.

На 15 Август 1971 година Ричард Никсън в обръщението си към американския народ казва, че доларът ще запази покупателната си сила. Историята категорично доказва обратното. От 1971 година доларът е загубил над 90% от стойността си, тоест можем да купим с 90 % процента по-малко неща. Ако за кошница от продукти сме платили 100 долара през 1971 година, то днес за същата кошница ще платим около 900 долара.

Вследствие на окончателното прекъсване на връзката злато-долар, световните валути спират да бъдат обързани за щатския долар. Така не само ФЕД може да създава пари по тяхно усмотрение.

Да, доларът все още е цар, но другите централни банки също разкриват магията на принтера. За да участват в световната икономика и да финансират социални, инфраструктурни и военни проекти, те също увеличават паричната си маса. Това води до постоянна обезценка на парите в световен мащаб. Долната таблица прекрасно илюстрира магнитуда на обезценката:

Видимо мерките са временни и доларът (и другите валути) остава стабилен. Но единственото стабилно е темпът му на загуба на стойност. Бихме могли да наречем мерките временни ако сменим перспективата – за отправна точка използваме векове вместо години и тогава 50 години би било временно явление.

70те са последният период на много висока инфлация и нисък или дори липсващ икономически растеж, на скъпи суровини и ценни метали, на висока безработица и политически трусове. През това десетилетие Студената Война е в разгара си; има военен конфликт между Израел, Сирия и Египет; ислямската революция в Иран сваля династията Пахлави; 1972 година е клането в Мюнхен по време на Олимпийските игри.

На долната графика се виждат трите ясно изразени вълни на инфлация през този период. Разбира се, не можем да правим категорични изводи, че сега ще имаме три вълни. Но убедително можем да кажем, че инфлацията през сегашното десетилетие ще има цикличен характер.

В наши дни също не липсват сътресения: две години калабалък заради Къ(20-1); войната Русия – Украйна; назряващ конфликт между Китай – САЩ – Русия; безобразна монетарна и фискална политика на централните банки и правителства.

Едновременно като следствие и причина на предходните имаме криза в секторите на енергетиката и суровините. Успоредно с това балоните при всички активи продължават да се помпят. А упорито нарастващата инфлация при всички потребителски стоки е черешката на тортата.

Пак имаме нарастваща парична маса вследствие от Количествените Улеснения, с които се лекува кризата от 2008 година. Вижте резултата от тези непрестанни финансови инжекции измерен чрез CPI.

Consumer Price Index (CPI) измерва изменението на цената на кошница от потребителски стоки. Той се приема за мярка за инфлацията в САЩ.

Двете графики показват едно – инфлацията е с нас последните 60 години и не е тръгнала да си ходи. Горната показва нейното нарастване за последните 60 години в абсолютна стойност, докато втората показва нарастването на годишна база. Както виждате всяка година инфлацията се променя с положителен знак, тоест винаги нараства. В резултата на това покупателната стойност на парите прогресивно намалява.

Нека се фокусираме върху нарастването на цените на най-критичните стоки и услуги – енергия и храна. Вижте графиката от BLS*. Цената на енергията се е покачила с над 30 процента за последните 12 месеца. Това покачване постепенно се калкулира в цените на стоките и услугите. А цените на енергийните суровини дългосрочно ще нарастват. Накратко инфлационния цикъл тепърва е започнал.

Инфлацията е тук, с нас и още дълго ще ни прави компания.

Как да ограбим бъдещето? Чрез дългове, които не можем да изплатим

Задълженията на правителства, корпорации и частни лица наратват с постоянни темпове нагоре. За да се изплатят стари заеми се теглят нови. Така общата сума на задълженията не спира да расте. В един момент този темп изпреварва нарастването на икономиката. Тоест дълговете нарастват по-бързо от приходите.


No generation has a right to contract debts greater than can be paid off during its existence.

George Washington


Горния цитат на един от бащите основатели на Съединените Щати казва всичко, което трябва да знаем за задълженията, без значение лични, корпоративни или публични са те. Никой няма право да ограбва бъдещите поколения, заемайки пари днес, които те трябва да връщат.

Държавният дълг на САЩ преди месец стигна 30 трилиона щатски долара. Долната графика показва темповете на нарастване на задълженията спрямо БВП на САЩ.

Очевидно е, че по-големите задължения не допринасят за по-голям икономически растеж.

Разгледано по друг начин – всеки зает долар създава по 0,6 долара икономически растеж. В една здрава икономика всеки зает долар в комбинация с услията на предприемачите и служителите създава добавена стойност – един долар накрая се превръща в 1,2 долара. Обърнете внимание на горната графика на периода от 1966 до 2008 година, когато икономическият растеж е задминавал дълговете.

Как стигнахме до този колосален дълг? И как успяваме (засега) да го поддържаме? Изключително ниските лихви на всички централни банки е търсеният отговор.

Сега имаме най-ниските лихви в историята на капитализма (поледните 1000 години). Ако не са ниските лихви, кулата от карти, изградена от ФЕД/Мега банките, би се срутила отдавна. Реалните лихвени проценти са негативни.

Ниските лихви правят възможно обслужването на тези колосални задължения. Затова и световните пазари са в изключително деликатна позиция. При едно по-стръмно покачване на лихвите те ще се срутят. Причината е, че голяма част от компаниите, чиито акции растат постоянно, са реално губещи бизнеси.

Те зависят от финансирането на ФЕД. Той ги поддържа на командно дишане. При лихви под един процент дори на затъналите компании им е лесно да облсужват огромните  си задължения. Теглят се заеми, за да се изплащат предходните задължения.

Това, че последните 20 години лихвите падат постоянно не значи, че винаги е било така. Само преди 40 години ФЕД покачва номиналната лихва над 20 процента, за да се спре ширещата се инфлация през 70те години.

FED effective rate

При истинска пазарна икономика, където цените се определят от баланса между търсене и предлагане, лихвата би била съвсем различна. Когато търсенето на финансиране е голямо, лихвата (цената на парите) ще расте. Но пазарните закони са преднамерено игнорирани от ФЕД/Мега Банките.

Те контролират създаването на пари. Впоследствие на това нарастването на предлагането винаги ще е по-голямо от това на търсенето. Това води реално до нулева цена на парите (лихва). Когато парите не струват нищо се подразбира, че нищо не струва да ги заемаме.

Дали само САЩ са задлъжнели така? Нека да погледнем какво се случва на глобално ниво. Долната графика показва нарастването на задълженията в световен мащаб:

Световната задлъжнялост нараства по-бързо от икономиката, измерена чрез БВП. Тази година дълговете достигат над 300% от БВП. Представено от друга гледна точка – ако едно домакинство на година има приход 100 000 лв. и има задължения от 300 000 лв, дали това е устойчиво? А когато задълженията растат по-бързо от приходите?

Отговорите са очевидни – семейните финанси дългосрочно не биха издържали. Попадаме в кредитна спирала – теглим заем, за да погасим предходен. Този трик ще работи до един момент, но накрая винаги води до банкрут. За да се избегне, е необходима радикална промяна в управлението на бюджета.

Както много хора нямат волята да направят тази промяна, така и правителствата, поради различни причини, не го правят. Идеята да теглим нов заем, за да оправим стар и така до безкрай е все едно наркоман да се лекува от зависимост с още хероин. Животът на кредит води до пристрастяване. Важи в пълна сила на индивидуално, фирмено и държавно ниво.

Имаме огромна ликвидност**, водеща до две неща: инфлация на потребителските стоки и достъпно кредитиране. Инфлацията при активите се назовава балон, а евтиният кредит надува този балон още по бързо. В следващата част ще разгледаме балоните.

*BLS – US Bureau of Labor Statistics – щатското бюро по статистически изследвания.

**Ликвидност – ще срещате често тази дума в моите статии. Паричната маса в обръщение е мярка за ликвидност – колкото повече пари имаме в циркулация, толкова по ликвидни са пазарите.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски