авиация и инвестиции

Има ли общо между авиацията и инвестирането?

В предната статия разгледахме инвестиционния процес, представляващ нашата стратегия. За да я реализираме успешно, трябва да сведем до минимум влиянието на емоциите и да филтрираме сигнала от шума. Инвестирането е съпроводено от буря от емоции, която ако не бъде овладяна, то тя ще ни завладее. И ако това стане, не ние ще контролираме ситуацията, а ситуацията ще контролира нас.

Както видяхме, процесът на инвестиране се състои от много стъпки като във всяка една от тях боравим с много и различна информация. Но само част от нея е сигнала, който търсим. Всичко останало е шум, който ни пречи и заглушава сигнала. Това води до грешки в анализа, а впоследствие и до губещи инвестиции.

Комбинацията от емоции и информационно претоварване прави инвестирането дейност с много капани. За да контролираме ситуацията, а не тя нас, можем да използваме един инструмент, използван от десетилетия в авиацията – чек листа.

Историята на чек листите започва с неуспешните тестове на Боинг Б17 Летяща Крепост през 1934 година. Първият тест бил пълен провал, защото самолета бил пълен с нови и комплексни технологии, за които екипажа нямал нужната подготовка. Вследствие на това самолетът се разбива и част от екипажа загива.

Компанията Боинг била изправена пред фалит, защото за  времето си Б17 е най-големият им правителствен контракт. След задълбочен анализ на провала от Боинг стигат до заключението, че това, което довело до фаталния резултат, е недостатъчната подготовка на пилотите да работят с оборудването на Б17.

От екипажа се изисквало да изпълнят голям брой стъпки безпогрешно и в точно определен ред. Замяната, пропускането или изменението на само една от стъпките би довело до същите фатални резултати.

Накрая инженерите от Боинг разбрали какво е нужно да се направи. Създали процес, който да води екипажа стъпка по стъпка през целия полет. Процес с конкретни инструкции за всяка операция, който да игнорира напълно възможностите за интерпретация и колебание.

Така се ражда чек листа. В него се включват абсолютно всички дейности, които екипажът трябва да извърши по време на излитане, кацане и заход, разделени на конкретни стъпки.

Всяка стъпка имала за цел да фокусира пилотите само върху текущото действие, което трябва да се изпълни и същевременно да се запази реда на действията. Когато тествали  Б17 с пилоти, използващи изработените чек листи, теста бил много успешен и Б17 се превръща в един от най-известните бомбардировачи през ВВ2.

Правителството поръчва 12 731 самолета и Боинг категорично се връща на лидерското си място в индустрията. На изображението може да видите как е изглеждал въпросният чек лист на Б17.

Постепенно използването на чек листи навлиза и в други индустрии – енергетика, тежка индустрия, корабоплаване, медицина. Благодарение на тях безопасността и ефективността при извършване на съответните дейности се е подобрила значително.

Силата на чек листите е в това, че изключват емоциите и задържат фокуса ни само върху текущата задача – все критични неща, необходими при извършването на сложни и комплексни дейности. Вземането на инвестиционно решение е именно такава дейност – трябва да обработим много информация и успоредно с това да контролираме емоциите си.

Днес ще разгледам двата най-големи проблема, с които се сблъскваме като инвеститори – емоциите и информационното  претоварване.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Емоциите


I’m not emotional about investments. Investing is something where you have to be purely rational and not let emotion affect your decision making – just the facts.

Bill Ackman


Да владеем емоциите си е нелека задача, защото те са породени от поведенчески модели, вкоренени дълбоко в нас. В много ситуации те ни служат вярно, но при инвестирането са изключително опасни. Ще ни спасят, ако видим мечка в гората, но когато видим мечка на борсата, реакцията от гората няма да ни помогне.

Има над 20 изследвани и документирани от психолозите когнитивни предразсъдъци, определящи как възприемаме и обработваме информацията, която получаваме със сетивата си. Някои от тези склонности са:

  • Предразсъдък на упованието

Хората често са склонни да се уповават на първата информация, която чуят. При преговори този, който направи първото предложение за цена, всъщност поставя границите на възможните варианти в ума на другия. Даниъл Канеман, който е един от откривателите на този ефект, го нарича „закотвяне“ или ефект на котвата.

  • Евристика на достъпността

Хората преувеличават важността на информацията, която е достъпна за тях или с която самите те вече разполагат от собствения си опит. Даден човек може да оспорва вредата от пушенето, защото познава столетник, който цял живот е пушил по три кутии цигари на ден.

  • Ефект на стадото

Вероятността един човек да приеме дадено убеждение нараства с увеличаването на броя на хората със същото убеждение. Това е мощна форма на групово мислене и е причината повечето работни събрания да бъдат непродуктивни.

  • Предразсъдък на сляпото петно

Невъзможността да разпознаете собствените си когнитивни предразсъдъци е предразсъдък сам по себе си. Хората имат много по-голяма склонност да забелязват когнитивните предразсъдъци на останалите, отколкото своите.

  • Предразсъдък за вече направения избор

Когато изберете нещо, обикновено имате склонност да мислите за него подчертано положително, дори да има някои недостатъци.

  • Илюзия на натрупването

Това е тенденцията да виждаме модели в случайни събития, в които те отсъстват. Този ефект е ключ към различни хазартни измами, например идеята, че има по-голяма вероятност в игра на рулетка да се падне червено, защото се е падало повече пъти до сега или няколко пъти поред.

  • Предразсъдък на потвърждението

Вслушваме се само в информацията, която потвърждава собствените ни убеждения – една от многото причини да е трудно да се проведе интелигентен спор или продуктивен разговор, когато дискутираната тема е спорна и конфликтна.

Както виждаме от горните примери това са модели, на които всички сме подвалстни и редовно ни водят до грешни заключения. Те са с нас от древността и са ни служили вярно, но в днешният динамичен свят често са подвеждащи.

При дейност като инвестирането, която е възникнала последните няколко века, се изисква различен набор от умения, които са в конфликт с описаните когнитивни предразсъдъци.

Инвестирането се състои от два компонента – анализ на бизнеси и управление на сделките. Има много добри анализатори, но това не означава, че са добри инвеститори. Това означава, че с перфектен анализ и правилен подбор на компании не е достатъчно, за да сме успешни инвеститори.

Изисква се и ефективно менажиране на сделките.  Описаните когнитивни предразсъдъци влияят и на двете стъпки – анализа и управлението. Чек листа ни помага да деактивираме тези поведенчески модели, когато инвестираме.

Когато стъпките, които трябва да предприемем са написани черно на бяло ние ги следваме без да мислим. Така хакваме нашето мислене и го караме да работи за нас.

Шумът


It’s not information overload. It’s filter failure

Clay Shirky


Всеки ден ние консумираме невъобразимо количество информация – облъчвани сме от социални мрежи, тв предавания, билборди. Много голяма част от нея в най-добрия случай е неутрална, а често е направо вредна. В тази буря от мегабайти е огромно предизвикателство да филтрираме информацията, която наистина търсим от тази, от която нямаме нужда.

За илюстрация към днешна дата един човек консумира средно 34 гигабайта информация на ден, което ще означава, че за последните 3 десетилетия имаме 350 % увеличение. Това е проучване за САЩ, но с пълна сила важи и за България. Дори стойностите да не са точно същите, принципът е важен – ние сме хипер консуматори на информация и с всяка година консумираме все повече.


The signal is the truth. The noise is what distract us from the truth.

Nate Silver


В ролята си на  инвеститори обработваме голямо количество информация, извличаме от нея есенцията и накрая стигаме до изводи, с които вземаме инвестиционни решения. За да не се удавим в огромното количество информация, трябва да умеем да филтрираме сигнала от шума – да отделим полезното от безполезното и вредното.

В процеса на отсяване ние извършваме конверсията данни-информация-знание. Започваме от хаотичните данни, които превръщаме в структурирана информация, която накрая конвертираме в работещото знание.

Чек листа е инструмент, който ни помага да извървим тези стъпки – какво търсим и къде да го намерим. В него всяка стъпка е въпрос, който ни показва компанията в различен контекст  – бизнес, мениджимънт, финанси, счетоводство, макро икономика, индустрия. Освен това чек листа ни показва къде да търсим необходимата ни информация.

Знанието къде да търсим е еднакво важно с това какво търсим, защото ни спестява много време и усилия, които бихме изразходвали в грешна посока.

В авиацията има различни чек лист за кацане, излитане и заход. Така и в инвестирането имаме чек листи за различните етапи от инвестиционния процес – една за покупка, една за продажба, една за добавяне към позицията. Според стратегията и пазарите на които работим има и други специфични чек листи – в моя случай за анализ на макро икономиката, за анализ на сектора на суровини и според типа минна компания.

Чек листа е нашата тактика, а инвестиционния процес е нашата стратегия. Инвестиционният процес – с него целим да видим голямата картина и къде се намира компанията в нея. Със чек листа ние имаме конкретните стъпки, които трябва да направим, за да постигнем целта на инвестиционния процес.

Стратегията или инвестиционния процес ни дава целта – какво търсим, а тактиката или чек листа – как и къде да го намерим.

Представих ви чек листа – история, принципи, приложение. В някоя от следващите статии ще опиша процеса по създаване на чек лист и източници, които да използвате.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски