Войните в човешката история започват заради територии и вярвания. Желанието да консумираме повече ресурси води към завладяването на нови територии. Убедеността, че нашата истина е вездесъща води към завладяването на други народи.
С развитието на човешката цивилизация мотивите зад конфликтите следват еволюцията на обществото и технологиите. В примитивните общества първите сблъсъци били за храна.
Постепенно хората се групират и развиват малки общности. Те започват да формират селища, което води до по-голяма концентрация на население. Повече гърла имат нужда от все по-големи запаси храна. А големи запаси се трупат само със земеделие и/или организиран лов. За целта трябват все повече ловни полета и/или плодородни почви. В един момент наличните не са достатъчни. Това води до конфликти за земя. Територията носи със себе си и други изгоди, но главната е храната.
С времето обществата стават все по комплексни и териториите не служат само за лов и земеделие. С развитието на технологиите хората се научават да добиват и обработват полезни изкопаеми – от злато до гранит. Възникват първите примитивни мини и обществата започват да трупат ресурси, различни от храна. Излишъците от налични ресурси и дефицита на недостъпни такива мотивира търговията между общности и градове. Така се появяват търговските пътища – водни и сухоземни. Залогът да се завладяват нови земи става все по-голям, защото те крият земни богатства и нови търговски маршрути.
Дълго време причините за завладяването на нови територии са били храна, пътища и природни богатства. В един момент обаче нещата се променят – хората откриват фосилните горива. Те съхраняват много повече калории в много по-малък обем спрямо всичко използвано до тогава и се превръщат в основният източник на енергия. Фосилните горива предизвикват огромен скок в развитието на обществата във всеки аспект: култура, икономика, технологии. Всеки иска повече от тях и това ги прави следващата причина за войни. Пак опира до завладяване на нови територии, но този път причината не е храна, а нефт.
Колкото по-сложни стават човешките общества, толкова значението на убежденията става все по-голямо. Формират се религии и политически течения. Те всичките твърдят, че тяхната истина е единствена и абсолютна. Така възникват религиозните и политически конфликти. За да въвлекат поданиците в своята борба, властелините си служат с най-финия и ефективен инструмент за прокарване на идеи сред масите – ВНИМАНИЕТО.
Но преди човешкото съзнание да допусне в мислите си ново вярване е необходимо нещо свързано с това вярване да прикове вниманието му. Без тази стъпка вярването няма как да бъде разпознато като такова. Начините за приковаване на вниманието се коренят винаги в най-древната и силна емоция – страха. Страх от смъртта, страх от отхвърляне, страх от самота, страх от бедност. Страхът е един, но лостовете за неговия контрол са много. Който ги управлява ще владее нашето внимание.
Страхът обладава вниманието безотказно. Новините винаги започват с трагедии и драми. Случайност?
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Където е насочено нашето вниманието, в същата посока насочваме нашите енергия и време, а енергията е равна на усилия и пари. Източникът, който най-успешно прикове вниманието ни, получава нашите време, усилия и пари. Това е безкомпромисно ефективен принцип. Тези, които са усвоили неговите тънкости, са на върха на сегашната хранителна верига. Поне измерено в пари.
Сред компаниите с най-голям market cap са Apple, Google, Amazon. Те са в бизнеса с прихващане, насочване и продаване на внимание. Печалбите им са много по-големи от тези на фирмите, добиващи суровини. Това трябва да подсказва нещо: кое е по-ценното в наши дни – един барел петрол или прикованото внимание на 1000 човека?
Дизайна на платформите, които използваме, е гениален. Всяка форма, всеки цвят, всяка буква и число, които виждаме на смарт устройствата си, имат определена роля. И тя не е естетическа. Проектирани са така, че да задържат вниманието ни. Дискретно да ни накарат недискретно да искаме още и още от същото. Те са черни дупки за внимание. Гениален дизайн.
Безмилостната ефективност на интерфейса на всички тези устройства е безгранична. Тя преминава езикови, културни и географски бариери. Само преди 15 години социалните мрежи бяха в зародиш. Сега те са огромни корпорации, които оперират с бази данни, немислими дори за разузнавателните агенции до преди няколко десетилетия. Кой, къде и как използва тези данни е друг въпрос.
За да съберат всичките тези данни, корпорациите правят едно единствено нещо – необратимо приковават вниманието на потребителя. Това е необходимото и достатъчно условие. Другото, в зависимост от целите, вече става автоматично по зададените алгоритми.
Защо е толкова лесно да се управлява човешкото внимание? Отговорът е много прост и е бил с нас откакто съществува човекът – нашата биохимия. Ако тя ни е гарантирала оцеляване в саваната, тя не се е адаптирала за оцеляване в глобалната дигитална лудница. Сега сме заобиколени от крадци на внимание. Не само телефоните. Огледайте се колко реклами има около нас – коли, билборди, плакати. Обществото е дотолкова свикнало с тях, че ако ги няма веднага ще се усети тяхното отсъствие.
На ден приемаме толкова много информация, колкото хората само преди век са приемали за една година: 34GB или 100 000 думи, което е равно на книга от 300 страници или 90 есета като това на ден. Това е възможно, защото тези източници на информация са привлекли вниманието ни. Отвсякъде ни заливат изображения, надписи, лога на компании. Всичко крещи в опит да прикове фокуса ни.
И успява, защото ние търсим още повече нови стимули, които да предизвикат хормонална експлозия. Зависимостта от поредния прилив на допамин прави магията да се случва. Всичко привидно ново грабва нашето внимание, тялото ни награждава с допанимов прилив и ние чувстваме щастие, задоволство, удовлетворение. Или поне така си мислим.
Получава се един затворен цикъл: все повече крадци на внимание = все повече стимули = все повече допамин = все по (привидно) щастливи. След един миг пак искаме от същия прилив на мимолетно low cost щастие и пак сме на въртележката. Попадаме в капана на diminishing returns, който ни мотивира още по-интензивно да отдаваме вниманието си, получавайки в замяна все по-малко допаминова стимулация.
Нашето внимание е най-ценната стока в наши дни. То служи за всякакви цели – изграждане на предизборна пропаганда, предизвикване на пандемична истерия или просто да ни накара да си купим бира. Всички искат да приковават първо вниманието ни. Чак след това става възможно да се прокарват идеите, които са така поднесени, че ги приемаме за наши собствени.
Принципът е един и същ, без значение мотива и мащаба на задачата. Всичко опира до нашето внимание. Всеки се бори за него – от нашите близки, през колеги и клиенти до корпорациите и правителствата. Умение е да знаем кога и на кого да го отдадем. Със сигурност има някой до вас, който заслужава много повече внимание, отколкото поредното стори в инстаграм. А най-хубавото е, че и той ще ви отвърне със същото. Просто се огледайте.
Да бъдем осъзнати за нашия фокус е неподозирана мощ. Когато владеем вниманието си, критичното мислене става естествен процес, а не усилие. А както знаем наличието на критично мислене ни превръща в режисьори на Играта, която всички играем.
Внимавайте, къде внимавате!
