Цар Долар

Златото част 3: Кралят е мъртъв, да живее кралят. Доларът се качва на трона

Вече се запознахме с разликата между пари и злато и връзката империи – резервни валути. Изяснихме каква е била ролята на централните банки през последните 500 години, както и средната продължителност на живот на една резервна валута.

Видяхме Британската Империя и паунда като най-успешния пример за икономическа експанзия в действие. В заключение поставих мост към днешната тема, загатвайки, че САЩ и щатският долар наследяват Британската Империя и паунда.

В настоящата статия ще се запознаем със Съединените Щати в ролята им на доминираща сила и доларът като световна резервна валута. Те са в тази позиция от 78 години. През този период светът се възстановява от ВВ2, има студена война и много прокси конфликти между двата полюса (САЩ и СССР).

В икономически план бавно и методично парите се обезценяват. Това превърна инфлацията в норма, която политически коректно е наричана полезна. Финансовите пазари се превърнаха в господари на икономиката. ФЕД и неговите собственици в лицето най-мощните банки придобиха умопомрачителна власт и капитали.

В текущата статия ще става въпрос за всички тези неща. Тя ще бъде структурирана по следния начин:

  • Поредната нова световна валута: ВВ1, ФЕД и Бретън Удс
  • Краят на златния стандарт: Франция, Виетнам, Аполо и Nixon Shock
  • Новият стар долар: Петродолара и войните

Новата световна валута

През 19 век Европа и САЩ се развиват прогресивно. Науката и икономиката вървят ръка за ръка и в резултат на това стандарта на живот неимоверно се повишава. Възникват пенсионната система и социалното осигуряване.

През този период САЩ и другите Велики сили използват златния стандарт. Парите, които циркулират в икономиката, са гарантирани със съответното количество злато. Това води до липса на инфлация, стимулиране на органичния растеж на икономиката и нарастване на доходите.

Всичко е добре до 28 Юли 1914 година – началото на ВВ1. Това е първата тотална индустриална война. Тя поглъща абсолютно всички ресурси на участващите страни от двете коалиции. Поради възникналата спешна нужда от капитали, златният стандарт се оказва спънка за финансирането на войната.

Няма как да се чака изкопаването на ново злато, с което да бъдат покрити парите в обръщение. За да се освободи печатането на пари, златният стандарт е премахнат. По този начин икономиката се държи на изкуствено дишане – постоянно се печатат пари за бъде възможно да се произвежда всичко необходимо за войната.

Този акт дава резултати. Войната се проточва много по-дълго време, отколкото би продължила при наличието на златен стандарт. Според различни източници в Европа загиват няколко десетки милиона души на фронтовете и още толкова остават осакатени за цял живот. Икономическите загуби също са неизмерими. Дори страните победителки са съсипани.

С цел обективност трябва да спомена, че САЩ запазват златния стандарт до 1933 година и в Европа след ВВ1 се появява инцидентно за по няколко години в различни страни.

The creature from Jekyll Island*

САЩ е държавата, от която произлиза щатският долар, но дали щатското правителство има контрол над долара? Ще открием отговора на този въпрос една година преди началото на ВВ1.


The US government has a technology, called a printing press that allows it to produce as many US dollars as it wishes at no cost.

Ben Bernanke Chair of Federal Reserve Bank


На 24 Декември 1913 на Джекил Айлънд официално се поставя началото  на Федералната Банка на САЩ (ФЕД). Идеята зад нейното създаване на пръв поглед е да намали систематичния риск за банковата система и финансовите пазари. Или казано по друг начин – да няма повече финансови кризи.

Обаче времето показва, че не точно така се случват нещата. Периодично настъпва рецесия, последвана от икономически възход, подхранван от монетарна политика на ФЕД, тоест печатане на пари без покритие.

След всяка една криза ФЕД обещават, че това няма да се повтори. Всеки път твърдят, че този път е различно, докато не настъпи нова рецесия. И така отново и отново.

ФЕД е Централна Банка, но това не означава, че тя е национална банка. Тя е надправителствена организация, собственост на най-големите банки в САЩ. Или казано по-ясно – тя е частна банка.

Оперира в полза на собствениците си, а не на американския народ. В сайта на ФЕД има достъпна информация, че всяка година изплащат 6.0 % дивидент на акционерите (Източник: FED – Appendix B. Dividends). Щом имат акционери, значи са търговско предприятие, създадено с цел печалба. Наличието на дивидент го доказва.

Последните 10 години номиналният лихвен процент е под 3%. ФЕД  дава заеми с лихва, базирани на него, като тя самата си създава парите за същите заеми. Един нормален бизнес няма как да плаща дивидент, надвишаващ печалбата на компанията. ФЕД може, защото нейният бизнес е да създава пари от въздуха и да ги дават с лихва на Американската хазна. Те винаги са на печалба, без значение лихвения процент.

След създаването на ФЕД, щатският долар е загубил 98 процента от покупателната си стойност. Долната графика от Visual Capitalist илюстрира перфектно обезценката на долара:

Не трябваше ли те, в ролята си на Централна банка, да пазят стойността на парите? По принцип е така, но фактите говорят друго. Тайната е в „полезната инфлация“. Въведен е този подвеждащ термин, за да се прикрие постоянното обезценяване на парите.

На повърхността изглежда, че икономиката наистина расте. Всички активи повишават цената си. Обаче това не е заради нарасналата производителност, а заради увеличената парична маса. Цените на активите, стоките и услугите са като гъба. Те засмукват всички пари в циркулация и така цените растат до безкрайност.

До преди 1913 година, когато е създаден ФЕД, в Съединените Щати не е имало данъчно облагане на доходите. Изключение прави Гражданската Война, когато с цел финансиране на войната, Конгреса налага данък върху доходите. След края на конфликта през 1872 той е отменен.

В годината, когато възниква Федералната банка, се създава и IRS** – американската версия на НАП. Щатското правителство има нужда от регулярен и масивен поток на пари, с който да изплаща лихвите по заемите към ФЕД.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Нов световен ред: доларът е новият цар

Най-ефективният метод за завладяване на света е контролът на резервната валута. Видяхме и коя империя успява да приложи този принцип – Британската Империя. ВВ2 слага официалния край на Англия като доминираща икономическа сила и Съединените Щати заемат нейното място.

През Юни месец 1944 година в Бретън Удс се събират 44 държави от страните победителки във ВВ2. Те вземат решение да обвържат всички големи валути (марка, франк, паунд, йена, лира) към долара, който пък все още е обвързан със златото. Тогава 75% от доларите са имали златно покритие при фиксирана цена 35 долара за унция. Запомнете тези 75 процента.

През ВВ2 военните действия се случват главно в Европа, Пасифика и Северна Африка. Северна Америка е встрани от военните битки. Това позволява нейната индустрия да работи непрекъснато и да снабдява воюващите страни в Европа с всичко необходимо.

Европейските държави заплащат тези покупки със злато. В резултат на описаните сделки след ВВ2 75% от златото в света е в САЩ. Това е основата, върху която Щатите стъпват, когато стават световен хегемон. Притежанието на огромна част от световното злато им позволява да превърнат долара в котва за останалите големи валути. И по този начин доларът става световна резервна валута.

През следващите 27 години светът се възстановява от ВВ2. Европа се изправя на крака след плана Маршал, а Япония разгръща потенциала си на индустриален гигант. Стандартът на живот в Западна Европа и САЩ расте прогресивно. Като цяло системата, наложена в Бретън Удс дава положителни резултати. Обаче до едно време.

Краят на златният стандарт

Франция, Виетнам, Аполо

Разходите на САЩ за войните в Корея и Виетнам плюс космическата програма са голяма тежест за американската хазна. Хазната е постоянно в дефицит, тоест харчи повече отколкото получава, за да смогне с покриването на тези разходи. Приходите от данъци не стигат и има нужда от друго решение.

Включваме принтера – ще печатаме пари. Дефицита се покрива с новосъздадените пари, но те са без съответното им покритие в злато. Вследствие на това доларът започва да отслабва.

В един момент европейските политически лидери усещат, че отслабващия долар е опасност за Европа, защото те все още разменят злато за щатски долари. В края на 60те години започва усилено да се говори за връщане на европейското злато обратно на Стария континент.

През 1968 година френският президент Шарл Де Гол изисква френското злато да бъде върнато. За да бъде по убедителен, изпраща военна фрегата към Ню Йорк, натоварена с 150 милиона щатски долара. С огромно нежелание президентът на САЩ Линдън Джонсън приема сделката. Фрегатата е натоварена с френското злато и поема обратно през Атлантика.

Получава се прецедент, който дава пример на другите Европейски държави да обменят доларовите си резерви за злато. Доларът е под натиск от още по-голяма обезценка, защото в трезорите на ФЕД има все по малко злато.

Няма налични достатъчно унции, които да покрият паричната маса от долари. Има само 18% процента злато, покриващо доларите в обращение. Златното покритие на долара претърпява спад от 75 % през 1944 г. на 18 % през 1971 г.

Военните кампании, космическата програма и изтичащото злато притискат Американското правителство да вземе мерки. Доларът, ако иска да запази трона си, спешно се нуждае от помощ.

Nixon shock

Притиснати до стената щатското правителство и ФЕД приемат решителна стъпка, чиито последствия отекват до днес. На 15 Август 1971 година Ричард Никсън обявява временно суспендиране на обмяната на долари за злато при фиксирания тогава курс от 35 щатски долара за унция.


НИЩО НЕ Е ПО СИГУРНО ОТ ВРЕМЕННИТЕ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ МЕРКИ.

РОНАЛД РЕЙГЪН


В речта си, отправена към американския народ, този акт е представен като временна мярка за доброто на всички.

Обменните курсове между щатския долар и световните валути вече не са фиксирани, а плаващи. Връзката на долара със златото е окончателно премахната – стойността на долара вече не се измерва със злато. Златото се третира от официалните медии и правителството като реликва и суровина, а не като монетарен метал, съхраняващ стойност.

С този акт се слага официалното началото на фиатните долари и окончателния край на златния стандарт. Споразумението от Бретън Удс отпада. Доларът остава на върха на хранителната верига като резервна световна валута. От Москва до Кейп Таун и от Буенос Айрес до Сидни всички искат щатски долари. Но, след като не е обвързан със златото, защо доларът остава на върха?

Новият стар долар: петрол и войни

Освободен от зависимостта си от златото, доларът остава световна резервна валута. Постига това чрез две неща: петрол и армия. Последните 50 години са пълни с примери за връзката долар-петрол-военни действия: конфликтите в Близкия Изток, кризата във Венецуела, новата Студена Война между САЩ и Русия/Китай.

Приказки от 1001 нощ – долари, шейхове, петрол

Връзката на щатския долар и петрола започва в Саудитска Арабия. През 1933 година Шеврон и Тексако формират ARAMCO***. Започва активното разработване на петролните залежи.

През следващите десетилетия арабското кралство става един от най-големите производители на петрол. На 14 Февруари 1945 американският президент Рузвелт и кралят на Саудитска Арабия Абд Ал-Азиз подписват спогодба за икономическа и военна помощ от страна на САЩ. САЩ осигуряват военно оборудване, а саудитците търгуват петрола си в долари.

През 1960 година Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Кувейт и Венецуела създават OPEC****. Целта на тяхното обединение е да се координира пазара на петрол, да се стимулират инвестициите в петролната индустрия и да се гарантира достъпа до петрол за всички икономики.

С годините членовете на OPEC се увеличават и ролята на организацията става все по-значителна. Държавите от Северна Африка и Близкия Изток създават тяхна вътрешна организация OAPEC***** със същите цели.

Военният конфликт между Израел и Сирия и Египет през 1973 година е критична точка. САЩ подкрепят Израел в конфликта, което разгневява арабските страни. Вследствие OAPEC налагат ембарго на САЩ и Западна Европа – спират износа на петрол за тези страни. Цената за барел се покачва от 3$ на 12$. В един момент бензиностанциите затварят и икономиката рязко се забавя.

Правителствата вземат отчаяни мерки, целящи да омекотят шока – гориво се продава в определени дни, наложени са по-ниски лимити на скоростта, Неделя не се шофира, освен ако не е наложително. САЩ са изправени пред икономическа рецесия с висока инфлация и безработица. Войната приключва и наложеното от OAPEC ембарго е вдигнато шест месеца по-късно, но последствията за икономиката остават.

Цените на петрола никога не падат до нивата от преди 1973 година, инфлацията остава висока и цените на суровините се запазват високи.

По време на ембаргото само Саудитска Арабия е склонна да преговаря със САЩ. В края на 1973 година двете държави подписват спогодба според която Саудитска Арабия ще извършва петролните си сделки само в щатски долари.

Те са най-големият производител на петрол и това мотивира другите страни от OPEC да приемат долара за единствена валута при търговията си. Така се ражда петродолара.

Петролът е кръвта на световната икономика, а щатският долар е световната резервна валута. Тясната връзка между петрола и долара запазва позицията на САЩ като доминираща световна сила.

В предната Част от поредицата сравних военната и икономическата експанзия. САЩ успяват да изведат втората на още по-високо ниво дори и от Британската Империя. Петродолара е ключът за икономическа власт. В комбинация с най-мощната и добре оборудвана армия в света прави САЩ световна империя през следващите 50 години.

Износ на демокрация

Китай са фабриката на света, Русия е One stop shop за суровини, а САЩ са номер едно износител на демокрация. Щатите комбинират деликатността на икономическата експанзия със категоричността на военните действия.

Държавата с най-голям военен бюджет в относителни и абсолютни стойности е САЩ. Държавата с най-много военни бази по света – САЩ. Държавата, участваща в най-много от сегашните военни конфликти – пак САЩ.

Всички тези параметри показват едно – Щатите използват армията си, за да напомнят „учтиво“ на по-дръзките и несъгласни държави какво би се случило, ако не приемат долара и щатската политика за доминиращи. Казано на маркетингов език –  те са износители на демокрация.

Не един военен конфликт е използван да затвърди долара като световна валута. Пресен пример е Либия. Муамар Кадафи решава да продава либийския петрол в евро, а за в бъдеще заедно с други държави от Северна Африка и Близкия Изток планират обща валута, която е обвързана със златото.

Две идеи, които САЩ считат за смъртни грехове. Резултатите не закъсняват. Либия е разпокъсана от военни действия със съдействието на НАТО/САЩ, а Муамар Кадафи е убит. Това е кратка, но ясна илюстрация как решилите да се отделят от системата, доминирана от долара, биват мигновено наказвани.

Петродолара и армията осигуряват тоталното надмощие на САЩ над всички. Икономическа и военна експанзия, работещи в перфектен синхрон.  Но да не забравяме, че в случая армията има поддържаща роля в доминацията на САЩ. Главната роля е запазена за щатския долар. Хенри Кисинджър го напомня много ясно в следния цитат:


Who controls the food supply controls the people,

Who controls the energy can control whole continents,

Who controls the money can control the world.

Henry A Kissinger


Скучна история за петрол, пари, араби и американци. Защо трябва да ми пука, след като е станало преди десетки години?. Аз имам комфортен живот в България, имам си кредит за апартамент и кола и всяко лято ходя до Гърция на море. Няма какво да ги мисля тези глупости.“

Да, ама не! В следващите части ще видим как всичко това се разгръща и влияе на случващото се днес. В Част 4 от поредицата ще ви запозная с ролята на търговските банки и по конкретно Мега банките, стоящи зад ФЕД и зад всяка финансова криза. Те са, които правят последствията възможни. В Част 5 ще ви опиша въпросните последствия и техния магнитуд.

*The creature from Jekyll Island – книга на G.Edward Griffin за генезиса на ФЕД, хората които стоят зад него и как всичко това ни оказва огромно влияние.

**IRS – Internal Revenue Agency – Американския НАП, отговорен за събиране на данъците от приходи. Интересен факт е, че само две страни в света облагат гражданите си базирано на паспорт, а не по местоживеене. Едната е САЩ, а другата е Сомалия.

***ARAMCO – Arabian American Oil Company – корпорация, създадена от американски петролни компании с цел добив на петрол в Саудитска Арабия. През 70те години саудитското правителство придобива контрол над компанията. От тогава се нарича Saudi ARAMCO.

****OPEC – Organization of the Petroleum Exporting Countries – Организация на страните износителки на петрол.

*****OAPEC – Organization of Arab Petroleum Exporting Countries – Организация на арабските страни износителки на петрол.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски