Има ли доходна и безрискова инвестиция? Когато инвестираме, целим да увеличим възвръщаемостта и да намалим риска. Лесно e да се каже, но е трудно да се изпълни.
Рискът е неизбежна част в бизнеса и инвестициите. Ключът е да го управляваме, а не да го избягваме. Без да поемем риск, гарантирано няма да спечелим, а с прекомерно голям риск, рано или късно ще загубим. Целим възвръщаемост, оправдаваща поетия риск.
Възвръщаемост. Най-атрактивната част от инвестиционния процес, към която масово се налагат нереални очаквания. В последните години, покрай бума на технологичните компании и крипто валутите, се наложиха нови критерии кое е приемлива доходност. Да имаш доходност под 20% те прави неуспешен инвеститор, защото има хлапета, които в социалните мрежи показват как са изкарали трицифрен процент доходност от поредната топ инвестиция.
Изведнъж излиза, че да полагаш усилия, да чакаш търпеливо и да работиш за 10-15% доходност те прави неуспешен. Но накрая инвестиращите методично и дългосрочно остават, а вайръл инвеститорите се загубват в шума.
Много е важно да се разграничи средната годишна доходност от текущата. За 10 години може да имаме 15 процента средна доходност, но в някоя от тези години да сме на +70%, а в друга на -40%, което е текущата ни доходност за съответната година.
Дългосрочното инвестиране помага да си задържим фокуса и да не продаваме в паниката си след губещ период, защото, ако го направим, ще изпуснем дългосрочния успех. Всичкото това важи, разбира се, ако имаме инвестиционен план и го следваме неотлъчно.
Възвръщаемостта варира според вида актив – акции, облигации, суровини, крипто валути, имоти, злато, картини – всеки един от тях има различна доходност и различен риск. За да имаме реалистични очаквания каква доходност да търсим, трябва да познаваме в детайли както инвестицията, така и пазарите, на които се търгува тя.
Възвращаемостта се базира на изменението на цената на актива и паричните потоци, които генерира. Цената на някои активи е изключително изменчива, за пример: акциите на малки минни компании, технологични старт ъпи или крипто валути.
Процентите са относително понятие, а не абсолютно. Например един брой акция на Компания Х от 100$ пада на 10$ – това е 90% спад на цената на акция. За да си върнем загубата и да сме на нула, трябва акцията да се върне на 10$, което означава нейната цена да се вдигне 10 пъти, или с 1000 %. Ако след време цената й падне до 1$, това е спад с 90% спрямо 10$ и 99% спрямо 100$. За да излезем на нула, трябва цената да стане по сто – или 10 000% растеж.
Възвръщаемостта винаги се разглежда в контекста на поетия риск. Добавяйки риска от пълна загуба на капитала в уравнението, получаваме колко печелим спрямо поетия риск. Едно е при сметка от 100 000$ да сме инвестирали 30 000$ и да имаме 50% възвръщаемост, друго е да реализираме същата печалба на всичките 100 000$ инвестирани.
Кое има по-голям риск? Вторият вариант, защото цялата сума е изложена на риск от пълна загуба, докато при първия вариант само 30% са застрашени, а останалите 70 000$ са в кеш, който се води безрисков актив (реално кеша губи покупателна способност в случай на висока или хипер инфлация. В нашия пример го считаме за най-ниско рисков и съхраняващ стойността си).
Сега да разгледаме риска. Той е изключително абстрактен параметър, често неразбран и игнориран. Рискът много често се бърка с последствията, с вероятността и с несигурността. Те са тясно свързани, но това не ги прави тъждествено равни. Рискът зависи от вероятността да настъпи дадено събитие и последствията от настъпването на това събитие.
Изчислява се със следната формула:
R=PxC, където: R-риск, P-вероятност, C-последствие
Рискът е произведението на вероятността от настъпване на дадено събитие, умножено по последствията от настъпването на това събитие.
Несигурността е неспособност да се оценят последствията и вероятностите от настъпване на определено събитие, което води до невъзможност да се измери достоверно риска. Разликата между риск и несигурност ще илюстрирам със следният пример:
Имаме две напълно еднакви саксийни цветя, които ще назовем А и Б. Цвете А го торим и поливаме регулярно, докато цвете Б го оставяме без поливане и торене. Ако се запитаме кое от двете ще живее по-кратко, с много висока сигурност ще преценим, че това е цвете Б.
Категорични сме с отговора, защото имаме сигурни данни, с които да оценим риска от смърт на двете растения. Липсата на регулярни грижи за Цвете Б правят вероятността то да загине много по-висока, отколкото при Цвете А. Това е пример за риск – вероятността е измерима с висока точност и последствието (загиване на растение Б) е напълно известно.
Същата задача, но с други входящи условия: двете растения А и Б ги гледаме по един и същи начин (поливане, торене, светлина). Кое от тях ще загине първо? Еднаквите условия на живот не ни дават достатъчно информация и не можем да оценим при кое от тях вероятността да загине е по-висока. Това е елементарен пример за несигурност, където вероятността да настъпи изследваното събитие е неизвестна, но последствието ни е познато.
В примера с цветята работим със системи с краен брой променливи, където познаваме последствията и вероятностите и с висока точност можем да сметнем риска от настъпване на определено събитие. За разлика от нашия пример, финансовите пазари са отворени системи с безкрайно голям брой неизвестни променливи, където не можем да оценим с точни стойности вероятностите и последствията.
Може да предвидим възможни тенденции, но не може категорично да заключим, че вероятността да се случи дадено събитие има точна стойност. На пазарите оперираме в режим на несигурност, която чрез допускания за вероятността и последствията, свеждаме до риск.
Нарочно пиша преценявам, а не оценявам или изчислявам. Преценката дава възможност за широка интерпретация и място за грешки, докато оценката носи категоричност и не дава място за грешки. Работейки в среда на несигурност е подвеждащо да си мислим, че нашите изчисления са прецизни и отговарят напълно на реалността.
Когато знаем, че нашият анализ не е перфектен, ще изградим стратегията си според това. Имайки толеранс за грешки в нашите сметки, имаме възможността така да инвестираме, че дори в много негативни за нас условия, да не загубим целия капитал и да останем ликвидни по време на бурята, за да реализираме печалба, когато тя отмине.
Има значение контекста, в който преценяваме риска – дали става въпрос за индивидуално предприятие или за целия пазар. В академичната литература рискът присъщ на предприятието се нарича несистематичен, а рискът присъщ на цялата икономика – систематичен.
Несистематичният риск е специфичния риск за дадена компания/актив, който изследваме. В едно предприятие това са: финансите, мениджърите, бизнес модела, законите на държавите, където оперира и други директно афектиращи бизнес операциите на предприятието.
Систематичният риск е риска на цялата система: състоянието на икономиката, монетарната и фискалната политика на държавата, където е базиран бизнеса, политическия климат, все параметри, оказващи глобално влияние на икономиката.
Мащабни събития с голям магнитуд, като финансова криза и нейната дълбочина, не могат да се оценят точно предварително. При следващата криза пазарът ще падне с 58% и вероятността това да се случи е 67% е недостоверно и неточно.
Причината е, че финансовите пазари са системи с огромен брой участници, като връзките и зависимостите между тях са от много висок порядък. Към такива системи не можем да прилагаме принципи, валидни за една изолирана система.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Изолирана система е автомобилния двигател. Той има малък и познат брой части с напълно ясни характеристики и на базата на тези данни могат да се направят модели, които с много висока точност да предскажат какво ще се случи с двигателя, ако го експлоатираме по определен начин.
На финансовите пазари нищо подобно не може да се направи. При тях работим в постоянен режим на несигурност и за прецизна оценка на риска и дума не може да става. На финансовите пазари единственото сигурно нещо е несигурността.
Прецизността и достоверността дефинират риска количествено и качествено. Поради огромния брой променливи на финансовите пазари не можем да постигнем прецизност в сметките си, но можем да постигнем задоволителна достоверност. Това зависи от избора на параметри, които трябва да отговарят на две условия: да са извлечени от сериозен източник и да обхващат голям времеви период.
Припомняме дефиницията на риска и променливите, които го определят, за да ги разгледаме по отделно.
R=PxC, където: R-риск, P-вероятност, C-последствие
Рискът е произведението на вероятността от настъпване на дадено събитие, умножено по последствията от настъпването на това събитие.
1.Вероятност от настъпване на събитие. Как да измерим вероятността дали дадена компания ще просъществува или ще фалира? За да оценим с достоверност вероятността дали компанията ще е успешна, се изисква познаването на променливите, които й влияят, а именно: систематичния риск и несистематичния риск.
Не можем да оценим вероятността с висока точност, но можем да установим каква е тенденцията. Ако няколко от систематичните и несистематичните фактори съвпадат, то това показва как вероятно могат да се развият нещата. Колкото повече фактори се насложат, толкова повече се повишава достоверността на анализа. Но трябва да сме наясно и да се съобразим с три неща:
Анализа на риска никога не е пълен и сто процента достоверен. Никога няма да имаме пълна картина на събитията, ако считаме че знаем всичко, пазарът категорично ще ни докаже обратното.
Резултатите от анализа са толкова добри, колкото са входящите ни данни. Ако си служим с некачествени данни, полезността на нашия анализ в най-добрият случай е ниска.
На вероятностите не можем да влияем, единствено можем да ги преценим като тенденция. Ако смятаме, че можем да изчислим с гарантирана прецизност вероятностите на финансовите пазари, пазарът отново категорично ще ни докаже обратното.
2.Последствията от настъпване на събитието. Това означава как ще се измени цената на нашата инвестиция и как това ще се отрази на портфолиото ни. На последствията можем да влияем, но не на това с колко ще се промени цената на акцията, а как това изменение ще се отрази върху доходността на инвестицията ни (как влияе на портфолиото ни).
Знаем размера на инвестицията си, примерно 10 000$, тоест загубата от 10 000$ е последствието от провал на инвестицията ни. При очаквано покачване на цената на 40 000$, 30 000$ е потенциалната ни печалба. 10 000$ максимална загуба и 30 000$ потенциална печалба са потенциалните последствия от тази сделка или съотношението печалба/загуба е едно към три.
Съотношението печалба-загуба се променя според цената, която сме платили. Залогът става все по-оправдан и в наша полза, колкото по ниска е покупната ни цена. Обратното също важи, високата покупна цена прави залога не толкова оправдан и по-рисков.
Например придобили сме 100 броя акции на компанията Х за 10 лв. за брой или общо 1 000 лв. вложени. Ако цената стане 15 лв., ние вече имаме 1 500 лв. Изменението (печалба в този случай) е 500 лв., тези 500 лв. са последствието от нашата инвестиция.
Ако същата акция сме я купили за 8 лв. на брой и пак сме продали на 15 лв., тогава печалбата ни е 700 лв. Разликата между 8 лв. и 10 лв. показва влиянието на цената на покупка. Така максималната загуба е 800 лв, а реализираната печалба е 700 лв. В другия случай при 10 лв. на акция максималната загуба е 1000 лв., печалбата е 500 лв.
И в двата случая максималната загуба, тоест загубата на целия вложен капитал надвишава печалбата. Тези сделка е пример какви инвестиции да избягваме, защото сме рискували 800 лв., за да изкараме 700 лв, където максималната загуба надвишава потенциалната печалба.
It’s not whether you’re right or wrong, but how much money you make when you’re right and how much you lose when you’re wrong.
George Soros
Винаги трябва да сме наясно какво е отношението на потенциалната печалба към максималната загуба, когато правим покупка на актив, без значение какъв. При залог от 100$, ако максималната загуба е 100$ (целия капитал), но потенциалната печалба е 300$, това е риск, който си струва да поемем. Същият пример, разгледан с вероятности: ако максималната загуба е 100$ и има вероятност 56% да настъпи, а потенциалната печалба е 300%, но има вероятност от 36% да настъпи, струва ли си риска тогава?
0,56 * 100 = 56 математическо очакване (риска) от загуба
0,36 * 300 = 108 математическо очакване (риска) от печалба
Отговора на задачата, е че си струва да се поеме този риск и да инвестираме.
При същият залог от 100$, ако потенциалната печалба е 30$, това е риск, който не си заслужава да поемем. Разгледано с вероятностите от горния пример имаме:
0,56 * 100 = 56 математическо очакване (риска) от загуба
0,36 * 30 = 10,8 математическо очакване (риска) от печалба
Категорично не си струва такава сделка, максималната загуба е много по-голяма от вероятната печалба.
Стойностите за вероятност няма как да ги изведем със същата прецизност, както в горния пример, когато изследваме икономиката или избрано предприятие.
Вместо прецизност, търсим достоверност и наслагване на систематични и несистематични фактори. Когато знаем колко ни е максималната загуба, колко ни е потенциалната печалба и имаме достоверна преценка за вероятностите, разбираме дали риска е асиметричен в наша полза.
Когато инвестираме в крипто валути, 15% възвръщаемост е изключително ниска, защото риска от пълна загуба на капитала е много висок. Получава се асиметричен залог, където максималната загуба е по-голяма от потенциалната печалба. За да сме успешни, инвестициите, които правим задължително трябва да са асиметрични, но в наша полза. Потенциалните печалби да надвишават многократно потенциалните загуби.
В горния пример с крипто валутата рискът е оправдан, ако се позиционираме за доходност от 500%. При инвестиция в стабилни компания като Berkshire Hathaway риска от пълна загуба на капитала е минимална, потенциала за растеж на цената в рамките на няколко години да кажем е 100%. Този залог е също асиметричен в наша полза, но с много по-нисък риск сравнено с крипто валутите.
Рискът и възвръщаемостта са тясно свързани и игнорирайки риска, за да се фокусираме върху печалбите, е най-голямата грешка, когато инвестираме. Инвестирането е управление на риска, затова стратегия включваща неговото менажирането е задължителна част от инвестиционния процес.
Дори анализа ни да е брилянтен, ако не сме наясно как рискът и несигурността ни влияят, въпрос на време е пазара да ни го покаже, тоест да реализираме необратими загуби. Чрез управлението на риска, можем да направим едно привидно високо рисково портфолио много по-балансирано. Обратното също е в сила – ако не отчитаме риска, дори привидно най-стабилните инвестиции се превръщат във високо рискови.