Все по-рядко публикувам статии и това не се дължи на липсата на творческо вдъхновение. Всъщност е точно обратното: желание за писане имам, при това в излишък. Работата е там, че музата ме тегли в посока, на пръв поглед различна от основната тема на Инвесто. Иначе казано, все повече искам да пиша за философия, история, социология и т.н., и все по-малко за инвестиции.
Поне за мен основната причина е очевидна: живеем във времена на тектонични промени. В реално време се разместват технологични, икономически и политически пластове, които доскоро смятахме за монолитни.
Настоящото десетилетие маркира края на илюзията, че редът и сигурността са фабричните настройки на човешката цивилизация.
Дотук ясно – Инвесто се превръща в сайт за разтягане на локуми.
Всъщност разтягането на локуми е един от малкото домейни, които са неподвластни на ИИ. Машините не изпитват любов, завист, гордост, привързаност, отчуждение, вдъхновение… те нямат чувства, защото няма какво да губят, тъй като те съществуват извън времето и на практика са безсмъртни. Точно затова и машините не могат да философстват. А нека не забравяме, че инвестирането е приложна философия.
В този ред на мисли, основната тема на Инвесто остава непроменена. Това, което ще се промени, е перспективата – все по-често ще четете за пазарите през призмата на миналото, информацията, комплексните системи и т.н.
И днешната творба е точно такава. Става въпрос за ролята на стандартите в обществото, бизнеса и инвестициите.
За стандартите и посредствеността
Когато говорим за ниски стандарти и посредственост, всяко дъно е предпоследно. Същото както и на пазарите.
Разпадът на едно общество не е момент, а процес. Респективно този процес на разпад е съпроводен от бързо понижаващи се стандарти и избуяваща посредственост.
На индивидуално и на колективно ниво ниските стандарти и посредствеността са норма. За справка, качеството на съвременното изкуство (от музика, през мода, до кино), нивото на политическите елити по света и у нас, и дори ежедневните отношения между хората.
Всичко това се дължи на безпрецедентното материално изобилие, което обаче не върви ръка за ръка с интелектуално и морално изобилие.
Материалният просперитет, комбиниран с интелектуална и морална нищета, винаги води до ниски или направо липсващи стандарти.
Когато говорим за ниски стандарти, материална преситеност и интелектуална и морална оскъдица не мога да не се сетя за следния цитат: „За разлика от стомаха, мозъкът не дава сигнал, когато е празен.“
За обществото
Като общество сме достигнали до момент, в който политиката отблъсква свестните, тоест тези с високи стандарти и непоносимост към посредствеността, и привлича простите, тоест тези с ниски стандарти и слабост към посредствеността.
Да подчертая, че това не се случва нито за първи път, нито за последен. Това е макроисторически цикъл – elite overproduction cycle – който е изследван и описан от Питър Турчин.
Политическите елити са представителна извадка за качеството на обществото, а оттам и за средностатистическия човек. В момента политическите елити по света и у нас показват какво е средното ниво – трагично ниско.
Да подчертая: средно ниво не означава, че всички са средно прости или средно свестни. Ситуацията е както в лафа „Пешо яде пиле, Гошо яде зеле, следователно двамата средно консумират пиле със зеле“. В случая обществото е разделено на две основни групи – прости и свестни – и между тях стои разширяваща се пропаст.
Простите третират свестните като прости, а свестните третират простите като свестни. В този дисонанс се раждат тоталитарните режими.
Обществото е здраво, когато спазва цивилизационния договор между предците, живите и неродените. Стремежът към високи стандарти и непоносимостта към посредствеността стоят в основата на този договор.
Обществото залинява тогава, когато не спазва цивилизационния договор. Иначе казано, когато ниските стандарти и посредствеността доминират.
За репутацията
Добрата репутация означава високи стандарти. Лошата репутация означава ниски стандарти. Ни повече, ни по-малко.
Маркетингът не изгражда репутация, макар че е модерно да вярваме в противното. Лайковете не са репутация, последователите не са репутация, положителните коментари не са репутация.
Репутация се изгражда само по един начин – чрез навременно и ефективно решаване на точните проблеми на правилните хора. И всичко това повторено многократно за дълъг период от време.
Синтезирано, репутация се гради със свършена работа и се руши с неспазени обещания.
In a world of displacement and uncertainty, the only thing that cannot be taken from you is your reputation for keeping your word.
Edmond Safra
Добре пазената репутация кара неправилните хора да ни подминават и правилните сами да ни намират.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
За изкуствения интелект
Тъжна вест: употребата на ИИ изисква мислене и високи стандарти.
В ИИ епохата нашата когнитивна независимост бива тествана ежедневно. Нека не забравяме, че липсата на когнитивна независимост означава когнитивен упадък.
Ако мислиш, решаваш и действаш като робот, ще бъдеш заменен от робот. Бъдещето принадлежи на тези, които могат да мислят без помощта на ИИ. Колкото повече делегираме мисленето на ИИ, толкова повече губим умението да мислим.
ИИ няма да ни превърне от природно прости в изкуствено умни. Всъщност, ако прехвърлим мисленето на ИИ, пътят с най-малко съпротивление е ясен – ще ставаме все по-прости.
ИИ не е враг или приятел, а инструмент. Инструментите не вземат решения, не носят отговорност и нямат съвест. Не е пистолетът този, който възпроизвежда изстрела, не е химикалът този, който ни проваля на изпита, не е ножът този, който реже хляба.
Доколко ИИ ни служи, или ние на него, зависи изцяло от нас. С други думи, полезността на ИИ е функция на (липсата на) интелекта на ползващия го.
За хората с ниски стандарти ИИ изглежда като манна небесна – с минимум усилия идват максимум резултати. Обаче реалността не работи така.
Когато всички имат достъп до едни и същи инструменти, къде се крие конкурентното предимство?
В качеството на работния процес – как използваме ИИ. В случая качество означава високи стандарти или поне по-високи от тези на мнозинството.
За конкурентното предимство
Намери своето конкурентно предимство и изгради около него своя инвестиционен процес.
ИИ не дава устойчиво предимство на пазарите. Ще запитам отново: ако всички използват ИИ, при това по един и същи начин, то тогава имаме ли предимство?
ИИ може да доразвие нашето предимство, но не може да го създаде от нула. С други думи, нямаме ли предимство, умножаваме по нула, защото ИИ е усилвател, а не генератор.
Полезността на ИИ за нас като пазарни участници е следната: ИИ ни отменя в тези 80% от инвестиционния процес, които носят 20% от резултата. В същото време тези 20%, които носят 80% от резултата, са наша отговорност. Респективно тези 20% са нашето конкурентно предимство.
Въпросните 80% са рутинната част от инвестиционния процес и тя се състои от събиране, филтриране и сортиране на информация. ИИ по дефиниция е по-добър от нас хората в задачи, които се състоят от множество повторяеми и точно дефинирани операции.
Въпросните 20%, или нашето конкурентно предимство, са творческата част от инвестиционния процес и като такава тя се състои от интуиция, въображение, емоции и здрав разум. Напомням, че ИИ не може да прояви нито едно от изброените, защото няма какво да губи.
Накрая пак стигаме до значението на стандартите. Без високи стандарти няма как да имаме устойчиво конкурентно предимство.
Финални размисли
Посредствеността, която ежедневно и повсеместно ни залива, е напомняне, че като индивиди и общество имаме прекомерно занижени стандарти.
Докато приравняваме материалното изобилие с интелектуален и морален прогрес, маркетинга с репутация и употребата на ИИ с конкурентно предимство, пътят ни като индивиди и общество е предначертан – гробището на посредствеността ни очаква.
Високите стандарти са единствената бариера между нас и посредствеността, тъй като ниските стандарти неизбежно водят до посредственост. А оттам пътеката е ясна: посредствеността ражда още посредственост.
От друга страна, високите стандарти не гарантират, че ще постигнем антитезата на посредствеността – превъзходството. Те единствено повишават шансовете ни да постигнем такова.
Аналогично на инвестирането: липсата на конкурентно предимство и инвестиционен процес гарантират провал. Съответно наличието на предимство и процес не гарантира успех, а само повишава шансовете за такъв.
Накрая на деня ние избираме – високи стандарти и превъзходство или ниски стандарти и посредственост. Без значение какво изберем, винаги плащаме цената за направения избор, и на индивидуално, и на колективно равнище.
Бъдете!
Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.
Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.]
Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.
